Загиналите при катастрофата са командирът на екипажа майор Милко Вълков Пейковски, 47-годишен, семеен с едно дете, бил е инспектор в авиобаза Крумово; вторият пилот - капитан Николай Георгиев Радулов, на 34 години, семеен, с две деца, който е бил щурман в същата авиобаза; офицерският кандидат Бойко Василев Панайотов, борден техник на вертолета, и подполковник Кирил Стаменов Чемишки, заместник-началник на регионалното звено по "Пожарна и аварийна безопасност" към РДВР-Благоевград.

Според очевидци, вертолетът е паднал изведнъж от височина 70 метра, веднага след като е излял товара си с вода. След минути се чули леки взривове, а след това мощна експлозия. Специалистите смятат, че военните и пожарникарят във вертолета не са имали никакъв шанс за оцеляване. От машината е останала само обгоряла част от опашката на вертолета. Другото се е разпиляло в огъня.

Според министъра на отбраната Николай Свинаров, военият "Ми-17" е бил най-новият вертолет от този тип и само преди три месеца е преминал основен ремонт. От военното министерство съобщават, че преди да катастрофира хеликоптерът е изпълнявал втория си полет за деня. Министър Свинаров потвърди, че снощи той е издал заповедта за използването на военните машини за гасенето на пожара в местността Бетово в Пирин, близо до Разлог. Искането за вертолетите е направено от "Гражданска защита" чрез министър Филиз Хюсменова, председател на Комисията за защита на населението при бедствия и аварии.

Каква е причината за катастрофата ще стане ясно, след като военните и цивилните експерти се запознаят със съдържанието на черната кутия. Тя е намерена, но дешифровката й ще приключи утре.

Много са хипотезите за това как е започнал пожарът в Пирин, в гасенето на който участват войници, пожарникари, горски работници и доброволци от Разлог. Вече е заведено още едно следствие, което трябва да установи причините за пожара, взел човешки жертви

Все още е рано да се отговори какво ще направи Министерството на отбраната за семействата на загиналите, коментира пред Би Ти Ви, часове след инцидента, заместник-военният министър Иво Иванов. От авиобазата в Крумово смятат, че катастрофиралият хеликоптер е бил в изправност.

"За да бъде взето решение този вертолет да бъде пратен за такава задача, той трябва да бъде и е бил в изправност", посочи подп. Димитър Съртонев, от "Връзки с обществеността", корпус "Тактическа авиация", ВВС.

Източници от Министерството на отбраната разясниха, че България има три хеликоптера "Ми-17". От тях в изправност са били два, единият от които е катастрофиралият тази сутрин. Хеликоптерът е бил ремонтиран миналата година и специално пригоден за гасене на пожари.

"Състоянието на тези, които са в експлоатация, е добро. Това сме го установили със съответните технически документи и параметри, а на тези, които подлежат на ремонт и модернизация, текат процедурите за определянето на изпълнителите. И след като бъдат приключени, ще се пристъпи към осъществяването на тези планове", уточни заместник-военният министър Иво Иванов.

За модернизацията на хеликоптерите "Ми-17" и "Ми-24" Министерството на отбраната имаше предварителни разговори с британска, германска, израелска и няколко руски фирми.

Екипажите на "Ми-17" от авиобаза "Крумово" имат стотици часове полет при гасене на горски пожари както у нас, така и в съседни страни. Те са участвали в гасене на пожари в Македония, както и в спасителни операции в Турция, след земетресението през 99-а година. По данни от базата, един основен и един резервен "Ми-17" носят 24-часово аварийно-спасително дежурство на цялата територия и акватория на страната.

Един от хеликоптерите "Ми-17" е оборудван със специална бордова система за гасене на пожари, разработена в България. Резервоарът побира три тона вода, която може да се изсипе върху огъня за около пет секунди. "Ми-17" са многофункционални хеликоптери, които могат да се използват както за бойни атаки и десант, така и за превоз на пътници и товари. Те са разработени от Казанския вертолетен завод в Русия в началото на 80-те години като наследник на вертолетите "Ми-8". По данни от завода, произведени са повече от 12 000 машини от двата типа, които служат в повече от 50 страни.

Първите хеликоптери "Ми-17" постъпват на въоръжение в българската армия през 1985-а година. До 90-а година във вертолетния полк в Крумово пристигат общо 19 такива машини. Армията ги използва за широк кръг задачи - от десант и поддръжка на пехотата при учения до различни видове хуманитарни спасителни операции.

По данни на Казанския завод, корпусът на "Ми-17" е разчетен за 7 000 летателни часа или 20 години живот. След 1 500 часа или 7 години всяка машина трябва да мине основен ремонт. В годините на реформата в българската армия броят на изправните "Ми-17" у нас постепенно намалява. Заради липсата на средства е затруднено осигуряването както на резервни части, така и на летателни часове за младите летци. Освен многофункционалните "Ми-17", в състава на българските военновъздушни сили влизат бойните "Ми-24" и транспортните "Бел 206" и "Бел 430".