Преди един век хората във Въбел събрали дарения и сами си построили училище. Днес пред погледа на техните наследници направеното се разсипва.
”Който мине тук, всеки псува честно да ви кажа, защото виждаме, че заминава, а никой никакви мерки не взема”, разказва Христо Иванов, жител на кв. Въбел.
Училището е затворено от три години. Охрана няма. Няма и кой да спре вандалските набези и кражбите.
”Децата влизат тук. Тя вратата не се затваря, тя само е притворена. Кой каквото му трябва и си взема”, твърди Иван Христов, жител на кв. Въбел.
”Напиват се, чупят, викат. Нощно време е направо ужас”, обяснява Христо Иванов.
Същата е съдбата на близо 30 бивши селски училища. За общината е по-добре да ги продаде, защото не може да се грижи за тях. Сделка обаче е невъзможна без да има разрешение от Министерството на образованието.
”Само през миналата година за три броя училища процедурата с Министерството на просветата трая около шест месеца. Би следвало, когато са в малките населени места, тази норма да не важи, т.е. Общинският съвет е принципал, той няма защо да пита министърът на просветата”, твърди Стоян Станчев, заместник-кмет на Община Търговище.
Общината иска да й развържат ръцете и по отношение на продажната цена на изоставените училищни сгради. При сегашните оферти полусъборените постройки са двойно по-скъпи от другите селски имоти и затова никой не иска да ги купи.
”Данъчните оценки са много по-високи от реалните пазарни цени, а Законът за общинската собственост не позволява Общинските съвети да продават под данъчните оценки”, допълва Станчев.
Конкретно за училището във Въбел догодина ще има охрана, за да се спре разграбването му. Но това няма да реши проблема със сградата, която се руши.
