"Голямото майсторство си личи в детайлите. Аз не се притеснявам да кажа, че съм ковач. Защото за мен това е една достойна професия”, започва разказа си ковачът Любомир Линков.
Признава, че най-любими са му огледалата и свещниците, тъй като по тях има усукани орнаменти, а те го "човъркат”.
"Хората не го възприемат като вид изкуство. Мислят си, че слагаш две железа на кръст и готова е масата. Една спалня може да се работи 3-4-5 дена - зависи колко е сложна. Но в нея влагаш цялата си душа и сърце...И ти се иска да се оцени това нещо”, сподели той.
Линков каза още, че напоследък работата е понамаляла, но пак си има. Разказва, че на нашия пазар са навлезли готови елементи, които ги внасят от Турция и Китай. Хората смятали, че е ковано желязо, но то всъщност минава на машините.
От 22 години Любо вади нагрятото до 1200 градуса желязо и го превръща в екстравагантни мебели и детайли. Нарича себе си художник - чукът е неговата тежка четка, която тежи 1 кг 250 г.
"Като застанеш до наковалнята, като си свиеш юмрука, трябва да ти е... да опира в наковалнята. Това е най-оптималната височина за коване. Тогава най не се уморява ръката”, обяснява той.
И продължава: "При удара, нали долу, всичко е в една линия. Вдигаме чука, пускаме го - той си върви по инерция. Почти няма напрежение! Засилваш го и после го взимаш един вид обратно”.
Горещото желязо се криви лесно, дори и малко да го бутнеш, допълва той.
Ковачът заяви, че за съжаление у нас няма специализирани училища, които да посвещават в занаята. "Къде има стари кооперации, такива парапети вътрешни, са идвали хора от Австрия навремето да ги правят. Тука е нямало такива майстори”, разказва той.
Никой не знае колко точно майстор ковачи има в страната. Работата, както в миналото, е несигурна - когато има поръчки, Любо си докарва около 1000 лева на месец, а когато няма - просто прекарва повече време в опити с желязото.
