Най-тежко е положението на живеещите в отдалечени села, високо в планината. До много от тях се стига само на гърба на магаре, по тесни планински пътечки.
Това прави невъзможно доставянето на хуманитарни помощи за бедстващото население. Въпреки че достъпът до село Бонаваш в Хиндокуш е сравнително лесен, и там жените се чудят какво да сготвят на децата.
"Две от децата ми починаха от глад и защото няма лекарства. Едното беше на три години, а другото нямаше още годинка", казва Расул, жител на Бонаваш.
В тенджерите се слага всичко, което се намери в хамбара. Майките правят хляб, като смесват трева с малко брашно. Ако има, добавят понякога и малко ечемик. Лошото хранене предизвиква хранителни отравяния и диария.
В селото живеят около 10 000 души. По-нагоре в планината се намират още около хиляда души, които слизат с магарета, за да търсят храна.
Заради лошите пътища и зимата, дотук не достига хуманитарната помощ от Световната програма по прехраната. Нейните служители оценяват обстановката в този район като хуманитарна катастрофа и предупреждават, че жертвите на глада могат да станат хиляди.
