Градът е празен. Няма и просяци. С началото на работната седмица, всичко започва отново.
Това е проблем на София, който идва от бедните райони на страната.
„Имаме цели групи от Перник, Стамболийски, Пловдив, Благоевград”, каза Мина Владимирова, директор „Социални дейности" в Столична община. Някои пристигат с влак сутрин и се прибират вечер. Печелят добре.
„Сами са си признавали, че изкарват между 2 и 3 хиляди лева на месец. Повечето ги дават на родителите”, каза Кирил Ангелов, социален работник.
Повечето просещи са неграмотни. Някои дори не знаят на колко години са. Нямат никакви хигиенни навици. Сега се учат да се къпят и да ходят до тоалетната. 5 от просещите деца прекараха Великден в кризисния център. Други три вече са настанени в социални домове. Останалите са върнати в семействата им.
„При изтичането на тези 6 месеца, е безсмислено наново връщането в домашна среда. Защото следва отново връщане на улицата и един затворен кръг, от който няма смисъл”, коментира Кирил Ангелов.
Капацитетът на центъра е 22 деца, от 3 до 18 години. В момента тук са 18. Постъпват в лошо здраве - повечето с краста и въшки, стресирани от всякакъв вид насилие - сексуално, физическо, емоционално, психическо, трафик.
Едно от момичетата, на 17 години, вече има две деца. Проституира в родния си град, където иска да се върне. Бъдещето на тези момичета и момчета е предопределено.
Как се справят държавите на запад?
„Имат добре действащи закони, имат добър синхрон между институциите. Имат една трайно изградена ценностна система в обществото”, каза Мина Владимирова.
У нас обаче няма достатъчно приемни семейства, нито защитени жилища. А промените в нагласите отнемат години.
