До няколко десетилетия повечето от планинските села у нас ще се превърнат в призрачни места. В ивайловградското село Долно Луково например най- младият жител е на 50 години. От десетилетия там дете не се е раждало.
Селото е било едно от най-богатите в Ивайловградския балкан. Там всяка къща се е занимавала с бубарство и тютюн. Преди имало училище, лекар. А сега млади хора няма, разказват месните.
Едно от най- красивите села в Ивайловградско вече е пълно с призрачни къщи, на които данъкът е в стотинки. А за малцината останали жители чакането на микробуса с евтиния хляб сутрин е единственото развлечение.
В Долно Луково работа има само за кметския наместник и за горския стражар. Другите чакат на пенсия и помощи, а от земеделие изкарват пари колкото за храна. Липсата на поминък дори разделя семейства и често жените от балкана тръгват на гурбет по гръцко.
Липсата на поминък обаче не е единствената причина младите да бягат от селото. Въпреки че ги делят само 30 километра от Ивайловград, местните не знаят какво е развлечение. Някои разказват, че никога през живота си не са ходили на театър и на кино. А и пари трябват за това - да се облечеш по-хубаво .
В Долно Луково обаче никой не си купува нови дрехи, защото няма за къде да ги облече.
Гол да минеш през площада няма кой да те види, казва Ирина Альова.
Хората се надяват един ден гърците, които често идват тук на разходка, да започнат да купуват евтини имоти и така селото отново да се възроди. Засега обаче чужденците само гледат.
