За 13 български семейства войната в Ирак се превърна в лична драма.С края на войната болката на майките, загубили синовете си там, не стихна.
Осем години след драмата в Кербала, те си задават въпроса - струваше ли си?
Краят на войната в Ирак не донесе покой на майката на старши лейтенант Николай Саръев от Крумовград. Той бе един от петимата български воиници, убити на 27 декември 2003 година при атентат на военна база още при първата българска мисия.
„Задаваш си въпроса - ето войната свършва, а моят син си отиде... Имаше ли значение? Защо изобщо си даде живота”, размишлява Надежда Саръева.
Осем години след като погреба детето си, тя всеки ден ходи на гроба му, дори и вечер. Вярва, че Ники се е превърнал в ангел, който закриля другите й две деца. И не спира да плаче.
„Една майка не може да го изживее това нещо. Болката е голяма. И никога няма да го забравя”, споделя още майката.
И до днес тя помни как е изпратила сина си на война
Тръгнал ден по-рано от дома си, за да купи липсващо оборудване за мисията.
„Лични пари на батко си взе за неща, които трябвало поделението да ги даде или Министерството на отбраната. Значи вътре е имало нещо, което не е както трябва при самото изпращане”, смята Саръева.
Днес единственото спасение за Надежда е работата й. Признава, че ако не учи децата , ще полудее.
„Имам шест групи които са препълнени, желаещи деца, работя с тях. Събота, неделя може би са за мен - нещо за тях да направя. Отдавам се, колкото се може повече”, казва Надежда.
Въпреки че е съпруга на бивш военен, жената и до днес не вижда смисъл от участието на страната ни във военни мисии.
