През 1973 година, в началото на научната си кариера Симеон Хаджикосев за първи път се среща с представители на службите и получава директна оферта - специализация във Франция и работа като агент на външното разузнаване.
"Имах смелостта да ги помоля да си помисля. След 10 дни ми се обажда този юнак, дойде до вкъщи и в неговата кола проведохме третия разговор, в който аз съвършено ясно му казах, че отказвам да сътруднича на службите", категоричен е проф. Симеон Хаджикосев. Той казва, че тъй като неговия подпис не стои под нито един документ в досието му, това е доказателство за невинност.
"Аз не съм давал никога нито писмено, нито устно съгласие да сътруднича на службите", твърди още професора. "А този нещастен юнак започва да си съчинява в продължение на няколко месеца и развива дейност на мой гръб. Там няма нито едно мое донесение".
От документите е видно, че водещият офицер на Хаджикосев е описвал аргументите му срещу сътрудничество, но накрая го е регистрирал като агент Явор.
От досието липсват няколко страници. Тази липса е непосредствено след справка за двама французи и една италианка, които имат интерес към българския език и литература, подписана на ръка с името Явор.
Симеон Хаджикосев няма да води съдебни дела, за да изчисти името си. Професорът отдавна е разказал на семейството си за срещите си с бившите служби, но прочете досието си заедно с един от синовете си.
