За да бъде едно кисело мляко традиционно на вкус, то трябва да съдържа два вида бактерии в определено съотношение - лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Фабриката, която посети екипът ни произвежда закваска за кисело мляко, в която и двете бактерии задължително присъстват.
"В българското кисело мляко традиционно съществуват, вече в готовия продукт в порядъка на, при всички случай, над 250 милиона живи клетки от стрептококус термофилус и между 25 и 45 милиона лактобацилус булгарикус. Това количество е напълно надеждно за здравословното хранене на българина”, обясни д-р Невенка Румян.
Практиката сочи друго - млекопроизводителите предпочитат закваска с намалено количество бактерии. Така млякото не се вкисва бързо. Затова на пазара вече са се наложили млечни продукти, които не приличат на българското кисело мляко.
Екипът ни реши да направим експеримент - дали потребителите на кисело мляко намират нещо общо между сегашното кисело мляко и това, което сме яли преди години.
"Познато ми е, нищо общо”.
"Нищо общо с тези млека сега”.
"Вкусът му не е чак толкова. Прилича на всички останали”.
"Хубаво беше млякото. Сега просто не знам какво купувам”, коментират хората.
За да се спре негативната тенденция Министерството на земеделието и храните въвеждат отново българския държавен стандарт. Той ще бъде точно същия, какъвто го помним. Килограм бяло саламурено сирене, например, ще се произвежда от 6 килограма мляко.
"България с малко неща е известна на света. Едно от тях е българското кисело мляко. Милиони японци консумират българското кисело мляко, но не е приятно да знаем, че там е с по-добро качество от колкото в България”, смята д-р Венцислава Тасева.
Българският държавен стандарт ще бъде препоръчителен, но не задължителен. За сега ще се въведе само за млякото, сиренето и хляба, на по-късен етап и за месните продукти.
