На повече от 2000 километра от България има хора, за които думата „родина” не e отнесено понятие. Сънародниците ни в Холандия правят всичко възможно България да означава нещо и за техните деца. Вече шеста година българската общност в страната на вятърните мелници поддържа с доброволчески труд българското училище „Кирил и Методий" в Лайден.
Всяка събота, вместо да си починат след работната седмица, майки и бащи стягат раниците на децата си и отпътуват за Лайден - дори да живеят на стотици километри от малкото холандско градче. Причината е една - децата им да могат да говорят български.
През 2006 г. училището отваря с пет деца. Днес за знанията на над 50-те ученици се грижат десетина учителки.
Голяма част от възпитаниците са родени в България, но живеят в Холандия от малки. Единствените им спомени за родината са бабите и дядовците.
Десислава и детето и са най-новите членове на българската училищна общност в страната на лалетата. Жената разказва, че онова, което обединява българите, живеещи в чужбина, е желанието децата им знаят кои са.
