От 23 години Сабит Илмяз живее в Турция. Преди 20-тина дни се пенсионирал и решил да гостува на дъщеря си и внуците в тервелското село Полковник Савово. Разказва, че е професионален шофьор и е бил свидетел на много тежки катастрофи, но за първи път изживява такъв ужас.
„Почнахме да се въртим. Аз се хванах здраво, викам - вече отиваме, няма накъде, хванах се за седалката. Почнахме да се въртим, едно, дв, три, викам ще спре. Седалката се скъса. Как да ти кажа - като пералня вътре стана. Падна някой отгоре ми, после аз отгоре на някого." Не знам аз, още съм не вярвам, че съм жив. Измъкнахме се", разказва Сабит.
Не помни как е излязъл от автобуса. Помни само, че веднага започнал да помага на ранените, въпреки че не можел да движи дясната си ръка. Според Сабит, освен лошото време, и скоростта е причина за катастрофата.
Басри пък бил заспал, когато автобусът паднал в пропастта.
„То голяма страхотия, какво да ви кажа. Голяма страхотия, тоз автобус се обръща като кибритена кутия. Нищо не се вижда, само викове, друго нищо", каза Басри Османов.
И двамата мъже ще се възстановяват в България. Кога ще се върнат при семействата си в Турция все още не знаят.
