Тази година Българският Великден става на 150 години. По инициатива на фондация “Български православен храм "Св. Стефан” в Цариград” на 3 април в навечерието на Великден събитието ще се отбележи с великденска служба в българския железен храм "Свети Стефан" край Златния рог в Цариград.
С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква възкресно богослужение и света литургия ще отслужи Велички епископ Сионий, викарий на Видинския митрополит, пратеник на Св. Синод на Българската православна църква.
На 4 април, неделя Пасха, службата на така нареченото Второ Възкресение ще се извърши в храма от епископ Сионий, иконом Ангел Иванов Велков и архимандрит Евтимий. Към присъстващите ще се присъединят и цариградските българи, които по традиция посрещат Великден в храм "Св. Иван Рилски" в Българската екзархия.
Накратко, историята на Българския Великден започва през 1860 г. Тогава се полага началото на църковно-народните борби за свобода и независимост. Няколко будни български духовници начело с еленчанина Иларион Макариополски, общественици и книжовници се осмеляват на Великденската служба на 3 април в онази паметна година да не споменат името на Цариградския патриарх и се обявяват за независима Българска църква.
Едва след десет години българите се сдобиват с държавно признание на своята духовна свобода със султанския ферман от февруари 1870 г. Така те получават възможност да организират административно българската църковна територия, което по-късно става ориентир и при търсенето на политическа свобода на българския народ.
Почти 80 години продължава борбата с цариградската патриаршия, докато най-после през 1945 г. Българската православна църква бива призната за самостойна и равностойна на останалите поместни православни църкви на Балканите и по света.
