Хърватите гласуват на парламентарни избори. Избирателите трябва да определят правителството, призвано да отведе страна в ЕС през 2013 година. Изборите ще се състоят в атмосфера, белязана от скандали за корупция, които има силен риск да се окажат фатални за управляващите консерватори.
Последните социологически проучвания показват, че опозицията, начело със Социалдемократическата партия, изпреварва в голяма степен Хърватската демократична общност, която е на власт от 2003 г.
Законодателната власт в Хърватия се осъщестява от Сабора - еднокамарен парламент, който се състои от не по-малко от 100 и не повече от 160 депутати, избирани чрез преки и общи избори по пропорционалната система за срок от четири години.
И в Словения се провеждат парламентарни избори, но предсрочни
На тях се очаква страната да направи завой надясно и да повери на консерваторите тежката задача да се справят с финансовата и икономическата криза. Това са първите предсрочни избори в Словения, член на ЕС и на еврозоната, след като правителството на премиера социалдемократ Борут Пахор, формирано след изборите през 2008 г., не успя да приключи мандата си.
Пахор няма шанс да се върне на власт. Неговата Социалдемократическа партия събира едва 13,3 процента от гласовете според проучване на общественото мнение. Управлявалата досега крехка коалиция от четири партии не издържа на разногласията за пенсионната реформа и правителството на Пахор бе свалено от власт през септември след загуба на вот на доверие в парламента.
Словения ще бъде шестата страна от еврозоната, която сменя правителството си в резултат на дълговата криза, като последните две бяха Испания и Италия.
Проучванията на общественото мнение сочат, че Словенската демократическа партия на бившия премиер Янез Янша води убедително, получавайки 31,1 процента от гласовете. Основният съперник на Янша, кметът на Любляна Зоран Янкович и неговата партия "Позитивна Словения", създадена специално за изборите, има подкрепата на 21,3 процента от гражданите.
Очертава се висока избирателна активност – около 70%.