Българските семейства възпитават децата си с крещене и обиди. Тенденцията се задълбочава в последните десет години, сочи проведено изследване. Като цяло обществото е раздвоено - дали боят е възпитателен метод или насилие. Седем процента приемат безусловно шамарите, а за 30 на сто боят е опция, ако всички други са изчерпани.

Вече и в България се наблюдава т. нар. "синдром на раздрусаното бебе”- случва се на новородени и деца до една година. Понякога последиците от раздрусването са необратими и може да се сравнят с тези, които възрастен би получил при верижна катастрофа.

По-склонни да прилагат телесни наказания са родителите от селата и малките градове, както и тези с ниско образование. Семейство Николови се радва на четири деца. Най-голямата кака е 14-годишна, а най-малкият, Бисер е на три.  

"Никога не съм удрял шамар на децата си. За всички тези години общо съм ги пляскал по дупето няколко пъти при явно неподчинение”, признава Бисер Николов.   

Доцент Нели Петрова препоръчва възпитанието без никакви наказания.

"Мисля си, че едно дете, за да може успешно да се справи с живота си, трябва да може да уважава себе си. А как то ще уважава себе си, когато родителите му не го уважават. И според мен всяко наказание е вид унижение. То разчита на болката. То е вид дресировка”, коментира специалистът от сдружение "Институт по социални дейности и практики".

Вместо наказания, експертите препоръчват винаги да разговаряме с детето, да обясняваме и да се опитаме да разберем защо прави това, което прави. А крясъците и обидите също са насилие, понякога с по-тежки емоционални последици.