Мина и вторият ден на Sofia Rocks, мина и нощта след него, мина и половината от днешния работен ден... след двудневни музикални емоции, днешният ден се оказва заринат с носталгия и... агония! Носталгия – защото днес няма концерти, а агония - заради усещането, че ми липсват достатъчно изразни средства, с които да опиша това, което се случи във втората фестивална вечер.
Както знаете, вторият ден на Sofia Rocks беше за американците от Stone Sour, грънч легендите от Alice in Chains, "митологичната" метъл банда Manowar и разбира се... Rammstein!
След шоуто на Голямата четворка се запътих към Националния стадион с мисълта, че дори и нищо да не ме впечатли във втория ден, няма да има много голямо значение - Sofia Rocks 2010 вече беше с червени букви в музикалния ми календар ... какво ли знаех и аз тогава?!
"F*****g" Stone Sour забиха първи за радост на хилядите фенове, които рано-рано се бяха заредили пред сцената. Вокалистът на бандата Кори Тейлър определи концерта на групата в София като един от най-добрите, които някога са имали, а БГ публиката за f*****g страхотна! До-f*****g-виждане и преди да се усетиш беше ред на Alice in Chains!
F*****g – ако не сте се досетили, звездичките заместват английска дума, която означава полов акт и често се употребява за (нецензурно) подсилване на епитетите ;)
Световните гръндж легенди от Сиатъл – Alice in Chains, разходиха феновете си из миналото с класики отпреди близо 20 години, но и с парчета от излезлия миналата година албум Black Gives Way To Blue. Не бяха хедлайнери, но за верните им фенове това беше концертът на вечерта. И наистина... невероятен звук, страхотен вокал, който в комбинация с беквокала беше направо... оргазмичен! Дамите бяха и със специална "промоция" в лицето на чернокожия вокалист на бандата Уилям Дювал (с прическата, фигурата и харизмата на по-красив Джими Хендрикс... ехеее!)
И в контраст на това... следваха Manowar! Застаряващите метъл величия стояха малко архаично, наместени между Stone Sour, Alice in Chains и Rammstein. Но фенове определено не им липсват и това се чуваше и извън стадиона. Успехът на българската версия на песента Father (или нещо друго) очевидно е запалил музикантите към българския език, защото Джоуи Димайо успя да изнесе цяло слово на родния ни език, в което изрази както любовта на Manowar към българската публика, така и любовта на "техния приятел" Рони Джеймс Дио към БГ феновете. Покойният бивш вокалист на супергрупата Heaven and Hell (които също трябваше да свирят на Sofia Rocks…) бе почетен с една от емблематичните песни на "малкия човек с голямия глас" – Heaven and Hell.
След историите за героични битки, братя по съдба и ейл (напитката) на Manowar последва малко по-дълга пауза, която беше уплАтнена от черно платно, което покри сцената и зад което очевидно щъкаха десетките работници от екипа на Rammstein в подготовка на шоуто, за което може би всички са чували, но тези, които са го видели... не знаят как да го разкажат!
Невъзможно е да спазя някаква хронология, защото организираният хаос на сцената на шоуто на Rammstein в момента е в главата ми. Началото беше с
RAMM-STEIN!
RAMM-STEIN!
и песента Rammlied, а краят – с Pussy (за която Тил Линдеман се беше постарал да научи българска думичка, която да замести Pussy)… Побеснялата публика приглася и на Feuer Frei, Benzin, Du Hast и др. (Списък с всички песни, които звучаха снощи, можете да видите тук)
По-впечатляващото обаче съвсем не беше музиката (поне за не-феновете като мен). Цялото шоу е трудно за описване, защото не може да бъде сравнено с нещо друго, поради простата причина, че тези номера могат да се видят само на концерт на Rammstein! Все едно някой луд е дал опасни играчки на няколко по-луди от него малки деца с безкрайно въображение и ги е оставил, за да види докъде могат да стигнат... Резултатът беше БОМБА.
Както и бях чувала – огън навсякъде: от устата, от ръкавите, от странна дълга пушка, от пода, от тавана... отвсякъде! Та те запалиха човек на сцената! После го загасиха, де... но все пак!
Горящият каскадьор обаче си беше чист късметлия в сравнение с кийбордиста Кристиан "Флаке" Лоренц, който явно беше опитното зайче на бандата! В един момент монолитният Тил Линдеман просто грабна крехкия Флаке положи го в метална вана и с гърне за мляко в ръка се издигна на 5-6 метра височина, откъдето започна да полива ваната с огнен дъжд... в резултат на "банята" Флаке се появи с костюм, който блестеше като диско топка, качи се на платформата си и...закрачи! И така вървейки на една пътека пред кийборда изкара по-голямата част от концерта, без почивка! Въобще всеки един от членовете на бандата сякаш беше с мисия и си играеше неговата малка роля в шантавия спектакъл.
И пак много огън, дим и шум до Pussy, когато се появи и пяната, изстрелвана от нещо, подобно на оръдие, която сигурно е освежила феновете пред сцената, след като цяла вечер са се пържили пред огньовете.
Последният номер отново беше в изпълнение на кльощавия Флаке, който по време на биса смени пътеката с гумена лодка и се понесе по морето от ръце пред сцената, като с жестове само определяше посоката и от време на време се крепеше да не падне (добре, че в лодката не беше Тил Линдеман).
Лодката пусна котва. Светлините на сцената угаснаха, за да светнат тези на стадиона. Sofia Rocks вече беше приключил.
Освен супер спомените остава и супер новината, че Balkan Entertainment имат договор със Sonisphere за цели три години, което означава още много шеметни събития.
