Климатичните промени могат да доведат до изчезване на 3/4 от ледниците в Алпите до 2100 г., а в още по-песимистичен сценарий и на част от Антарктика до 3000 г., което би покачило морското ниво с 4 м, съобщи АФП, позовавайки се на публикации в сп. "Нейчър джиосайънс".

Две изследвания разглеждат по-малко известни аспекти на климатичните промени - ефекта им върху ледниците и дългосрочния им ефект.

Според първото изследване, чиито автори са Валентина Радич и Реджин Хок от университета на Аляска,  планинските ледници до 2100 г. ще загубят от 15 до 27 процента от обема си. Някои райони ще са по-засегнати от други, в зависимост от височината на ледниците, естеството на терена и местоположението им, което ги прави повече или по-малко податливи на затоплянето. Така Нова Зеландия ще загуби от 65 процента до 79 процента от ледниците си, а Алпите средно 75 процента (от 60 до 90 процента). За Гренландия процентът е само 8, а за високите азиатски масиви - 10. Такова топене би предизвикало покачване на морското ниво от 12 см.

Авторите на изследването са направили изчисленията си на базата на данни за повече от 300 ледника за периода от 1961 г. до 2004 г.

Техният модел обаче не взима пред вид ледниковите покривки на Антарктика и Гренландия, които съставляват 99 процента от сладководните масиви на планетата. Ако само в  едната от тях топенето е значимо, нивото на океаните ще се повиши с няколко метра.

Катастрофалният сценарий за покачване на морското ниво с 4 м. е резултат от изследване на учени от университета на Калгари в Канада. Те разглеждат инерцията на парниковите газове, които остават с векове в атмосферата.

Така, дори всички емисии на парникови газове да спрат до 2100 г., глобалното затопляне ще продължи още няколко века, изтъкват учените. При по-песимистичния вариант за покачване на температурата от 3 или 4 градуса Целзий до края на века, морската вода край Антарктика толкова ще се затопли, че ще предизвика "голям срив" в западната част на антарктическата ледена покривка до 3000 г.