Това са тези, които немили недраги се скитали по съседните на неосвободена още България държави, бленувайки нейното освобождение. Това са тези, разпалили пиянството на един народ.
Чочо Попйорданов, играе ролята на Македонски: „Единственото нещо, което им е останало у тях, е вярата, че ще могат да освободят България. Което е много идеалистично, то е почти невъзможно. Това са авантюристи, това са хора, които са наистина с духа си, с младостта си носят заряда на човека, който се съпротивлява на всичко около себе си. Свободолюбивия, свободомислещия. Но те са наивни мошеници, симпатични, кокошкари на дребно”.
Някои от тях станали легенди. За други като Македонски разказвачът възкликва: „Бедни ми, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин?”
Но твърде висока цена ли плаща Македонски, за да сбъдне мечтата си, когато в съвременна България стотици хиляди българи се борят не за освобождението на родината, а за собственото си освобождение от нея.
„Всяко едно поколение поглежда така, с нихилизъм и с резерви към следващото поколение към тези, които го следват. Лошото е, когато се отвори пропастта, пълното отричане”, казва актьорът.
И добавя: „Съвременните хъшове си взимат куфарите и заминават с първия полет, и заминават за някъде. И както има една много хубава реплика, която е толкова валидна и до ден днешен, когато седят на брега на Дунава хъшовете и казват: „Погледни я България, ужким толкова близо, всъщност колко е далеч”.
