Качеството на меда у нас пада, докато стигне до крайния потребител. Според пчеларите това не е по вина на производителите, а на преработвателите. В същото време стандартите и законовите разпоредби не са нарушени, защото позволяват продажбата на мед с примеси.

По изискванията на БДС качественият мед трябва да има не повече от 19,90% вода и до 78%  редуциращи захари. Ако се спазват, тези норми гарантират високо качество на българския мед и въвеждането на по-строги изисквания според пчеларите не е необходимо. Още повече, че в Европа качеството на производство е доста по-ниско

Според производителите българският мед, макар и качествено произведен, изгубва повечето ценни свойства, докато стигне в търговската мрежа.

”Това, което имат право да правят търговците, е да нагряват меда, за да може той да се втечни и да мине през инсталациите за разфасоване”, обяснява пчеларят Даниела Челебиева.

Така медът изгубва голяма част от ензимите и витамините си. В големите търговски вериги все по-трудно се намира истински мед, установи проверка на bTV, макар че има действащ стандарт. Етикетите на меда с примеси, който залива щандовете, трудно ориентират потребителите, някъде с много ситен шрифт е изписано какво съдържа..

Пчеларите нямат пряк достъп до големите търговски вериги, защото по Наредба са задължени 3/5 от продуктите си да дават на търговците на едро. Останалите 2/5 могат да продават на дребно, но само ако имат регистрация за директна продажба. Поради бюрократични пречки едва 17 пчелари от страната са успели да си направят такава.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google