Националната астрономическа обсерватория "Рожен" е пред закриване. Заради съкращения в бюджета, средствата ще стигнат до месец септември. След това бъдещето на най-големия астрономически комплекс в Югоизточна Европа е неясно, разказва Борислав Лазаров:

През 1976-та български и немски специалисти започват строежа на обсерваторията "Рожен". Пет години по-късно тя е завършена и в нея работи най-големият телескоп в Югоизточна Европа. Сега бюджетът й е орязан с 18 процента и дните на обсерваторията са преброени.

"Една обсерватория е много сложен организъм, той се различава от лампата в хола, която се пали и гаси с едно копче. Ние и преди сме правили изчисления - парите, които бихме икономисали сега, спирайки обсерваторията, после ще ги дадем двойно, за да я пуснем обратно”, каза ст.н.с. дфн. Илиан Илиев.

Няма обсерватория в света, която да не се финансира от държавата. Особено, ако е и Национална, какъвто е статутът на Роженската. Парите не стигат дори за основните консумативи, за тока и за нормалната научна дейност в комплекса.

"Което означава, че ние не можем да си заплатим наблюдателния процес, ние не можем да си заплатим дори електричеството, което изхарчваме в нашата обсерватория. С бюджета, с който разполагаме, това означава, че ще работим до началото на септември. От там нататък, ние спираме работа”, отбеляза н.с. д-р Никола Петров.

Така спира и потокът от туристи, ученици и студенти, които идват тук, за да разгледат или изучават астрономическия явления, уловени с големия телескоп. Ще спрат и ежегодните летни школи, за които идват млади учени от целия свят.

"Ние имаме електроника и прецизна апаратура за работа, която, ако спрем за продължителен период нейната работа, съответно ние можем да стигнем до състояние, в което да не можем да я възстановим”, допълни н.с. д-р Никола Петров.

29 май ще бъде ден на отворените врати във всички астрономически обсерватории в страната срещу ликвидацията на обсерваторията "Рожен".