Стефка Джагарова е държавен служител. Няма дългове и плаща редовно сметките си. Преди седмица внезапно разбира, че всъщност е длъжник.
„Един ден, връщайки се от работа, в пощенската кутия намирам един плик и бързо го отварям, защото имаше странна визия самият плик и прочитам: „Извънсъдебна покана”, защото съм голям длъжник. Предстои изземване на имущество, запор на заплата, всичко, което фигурира в тази извънсъдебна покана. За мен стресът беше невероятен. Аз си помислих, че съм една от поредните жертви на измама. С мен се свърза оператор, който ми каза да си дам ЕГН-то. Аз му казах: Как да си дам ЕГН-то?! Това допустимо ли е. Той каза: това е единственият начин да направя справка. Оказа се, че дължа 5,38 лв. Към мобилен оператор от 2008 година”, разказа Стефка Джагарова.
Тя е един от над половин милион българи, които имат дребни стари сметки към мобилни оператори. Много от тези хора не подозират за тези задължения, защото са възникнали след прекратяване на договорите им. Законно ли е тези задължения и личните ни данни да се предоставят на трета страна?
„За да прехвърли задължението на длъжника, съгласно чл. 99 ЗЗД, той трябва да бъде уведомен и то писмено. С оглед форма на доказване, съобщението трябва да е ясно и да съдържа както данни относно новия кредитор. Хората не би трябвало да отговарят на такива телефонни обаждания, без да са уведомени”, обяснява адвокатът Кирил Захариев.
В закона е предвидена защита на гражданите. Оказва се обаче, че мобилните оператори не са продали дълговете, а само са сключили договор за сътрудничество с фирмата за тяхното събиране. Така те могат да не уведомят длъжника. Тук би следвало да се задейства Законът за защита на личните данни.
В договорите, които подписваме с мобилните оператори и някои кредитни институции обаче има точка, според която, се съгласяваме данните ни да бъдат предоставяни на трета страна. Едва ли много от нас си дават сметка за това и четат договора, който подписват, но на практика така другата страна има право да предостави всички данни за нас на всеки. Остават няколко вратички и за нас да не платим тези задължения обаче.
„Съгласно чл. 111 буква В и Г от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват задълженията по договори. Тогава то е погасено по давност. Не може да бъде събирано по съдебен ред. Тук е важно да отбележим, че давността не се прилага служебно, тоест длъжникът трябва да възрази, че давностният срок е изтекъл”, пояснява адвокат Захариев.
Ако Стефка е знаела тази подробност е можела да не плати петте лева, защото са минали три години. Но фирмите за дългове разчитат и на незнанието на хората, за да съберат парите.
„Всъщност, така и не разбрах за какво дължа 5,38 лв. като служители на фирмата ми звъняха няколко пъти да ме питат дали съм платила и ми казваха, че тези 5 лева могат да се превърнат в 200-300, ако срещу мен бъде заведен съдебен иск. Това, което ги попитах е „Вие имате личните ми данни”. Сега дължа 5 лева, догодина може да се окаже, че дължа повече от 5 лева. Това е нещото, което ме притеснява към момента”, признава Стефка.
Адвокат Захариев съветва да не се шокираме, когато получим извънсъдебна покана, внимателно да проверим за какво ни искат пари и най-вече каква е давността на дълга. Aко е повече от три години - задължението ни е само морално.
