Изключително вълнуваща музика. Това, накратко, е Dominic Miller Project. Концертът им обаче не се събира в едно изречение. Според някои хора за музика не може да се пише. След снощното изживяване в Sofia Live Club съм склонна да се съглася с тях. Много трудно човек успява да нарече с думи усещането да гледаш и слушаш Доминик Милър, Майк Линдъп, Рани Криджа и Николас Фижман. Всеки един от тях е фантастичен, а събрани заедно са, меко казано, невероятни.
Въпреки че е известен като музикант, който свири със Стинг, Доминик Милър всъщност е един от най-добрите съвременни композитори и китаристи - с необятни познания в областта на класическата китара, вдъхновен почитател на Йохан Себастиан Бах и изключителен интерпретатор на барокова музика. Майк Линдъп е неописуемо добър пианист и един от основателите на Level 42. Мароканецът Рани Криджа е най-младият в проекта - перкусионист, за когото едва ли има непознат ударен инструмент. За Николас Фижман пък казват, че е сред най-талантливите бас китаристи в джаз музиката. Заради всичко това и заради още много неща, този концерт е труден за описване с думи.
Все пак опитвам. Освен композиции от албумите си, Доминик Милър представи и парчета от съвместното си творчество със Стинг. "Shape of my heart", "When the angels fall", "La belle dame sans regrets", "Fields of gold", "Saint Agnes and the burning train" … Всички те бяха изсвирени така, че изобщо да не усетиш нужда от вокал. Самият Милър, дали на шега или сериозно, призна пред публиката, че не разбира текстовете, защото за него музиката е по-важна. Каза и че има проблем с вдъхновението. На това обаче е доста трудно да повярваш, при положение че е изречено от човек, намерил вдъхновение в летищните проверки, за да напише прекрасна композиция наречена „Sharp Objects". И още едно признание от сцената - "Ние все още търсим стила си, но това е хубаво, защото харесваме различни видове музика". Това прозвуча достоверно след смесицата джаз, поп, откровен рок и какво ли още не, което чухме. Доминик Милър ни разходи и през годините със силни композиции от дебютния до най-новия си албум. Заедно с останалите виртуози на сцената ни показа как соло и бас китарата могат да разменят ролите си, как звучи приятелски двубой между китарните и перкусионните звуци и как пианото почти неусетно може да замести човешкия глас.
Най-голямата изненада обаче беше появата на Бистришките баби. Часове преди концерта, жената, на която трябва да благодарим за идването на Милър - Дорина Маркова, го е завела в Бистрица, за да ги е чуе. Подозирам какво е почувствал. Самият той каза, че е имал усещането, че няма да може да преживее пеенето им, че няма да може да се справи с това, което е почувствал, слушайки ги. Поканил ги, за да могат и останалите от групата му да усетят същото. Няма да се изненадам, ако скоро включи шопските многогласни напеви в нови композиции.
След полифоничните фолклорни изпълнения се върнахме отново към трудната за стилово определяне музика на Милър. Продължихме с преживяването, а то беше такова, че в един момент те кара да се питаш дали наистина това на сцената е китаристът на Стинг или Стинг е вокалист на Доминик Милър.
"За нас е привилегия да правим това, което обичаме" - каза на няколко пъти Милър от сцената. Това обаче също не е вярно, защото за нас е привилегия да слушаме това, което те правят.
