Французи и италианци пътуват хиляди километри за лов на бекаси в Странджа.

Стопанствата край морето са предпочитана дестинация за запалените ловци, много от които са и кулинари.

За разлика от българите, ловът на бекаси за французите е издигнат в култ. Мишел, Бруно и компания са готови да следват миграцията на птиците от Финландия на север чак до Египет.    

„Ловът на бекаси е страст. Това е невероятен дивеч, не е лесно да го уцелиш, защото се пази много... Обичам тази смесица от лов край брега на морето. Ние живеем в планината, в Гренобъл и при нас бекаси се срещат рядко," признава Бруно Бесон.

И ако във Франция бекаси почти няма, около Ропотамо е пълно с тях, защото птиците предпочитат да зимуват тук.

„Трябва да имаш добро куче, което да гони птиците. Но най-важното е ловецът да е майстор и да има точен мерник. А за приготвянето на бекасите си водим специалист по кухнята," казва Мишел Арно .   

„Бекасът се приготвя бавно и с много любов. Във Франция му добавяме гъши дроб, коняк или порто и става превъзходно мезе за хубаво вино," споделя Юбер Видил.

От деликатесната птица си поръчват и прочути кулинари. Казват, че бекасите, отстреляни в Ропотамо, се ядат в ресторанта на Жерар, в Париж.

Френската звезда Жерар Депардийо всяка година праща на лов в района свои близки.

Не само атрактивният лов, но и красивата природа привличат чужденци край морето и зимата. А това е шанс за иначе мъртвия сезон на морето - от Созопол до Резово.

Сметките на фирми за ловен туризъм показват, че в района идват над 1 000 ловци, предимно италианци и французи, които за 2-3 месеца през зимата носят приходи от няколкостотин хиляди евро.