Това поставя под сериозен въпрос научната дейност и възможността на Академията да задържи кадрите си.
Според ръководството на БАН сумата е силно изненадваща - малко под 55 милиона лева. Защото и тазгодишните 59 милиона не стигат дори за заплати. По тази причина учените излизат в принудителен неплатен отпуск за 3-4 дни в месеца, за да пестят. Шегуват се, че за Коледа чакат да получат своята десета заплата.
Пари за наука
В лаборатория на Института по механика на БАН се намира прототип на робот, който очаква одобрение да бъде разработен и приложен в областта на ин-витро процедурите.
И да бъде спечелен проектът, Институтът ще се нуждае от 20 000 евро, за да го съфинансира. Това е големият проблем пред проектите на БАН - липсата на пари за съфинасиране, без които привличането на средства отвън е невъзможно.
А голяма част от проектите могат да имат полезно приложение. Едва ли ще ви хрумне какво е общото между Института по информационни и комуникационни технологии и остеопорозата.
Когато се погледне през високочувствителен прибор за дигитализация на микроструктурата на тъкан на човешка кост, можем да се видят процесите на остеопороза, които са невидими за съвременната медицинска техника.
И още - България е била една от трите страни в света, които са приготвяли менюто на космонавтите. Сега Институтът за космически изследвания се опитва да включи космическите храни в менюто на земляните.
Само след няколко месеца – в началото на следващата година, в орбита ще бъде изведена апаратура, разработка на космическия ни институт, която ще следи пространството около Международната космическа станция.
Позицията на БАН
Във връзка публикувания Проект на Бюджет за 2012 година председателят на БАН акад. Никола Съботинов изпрати писмо до министър-председателя Бойко Борисов. В него се казва, че субсидията на БАН за 2010 и 2011 година е недостатъчна, дори само за плащанията на договорените работни заплати. Заради лошите условия на труд и все по-ниските доходи БАН загуби част от висококвалифицирания си научен потенциал - 1416 души напуснаха системата.
„Основните параметри на кризисната ситуация са липса на достатъчно средства за плащане на работни заплати, но по-лошото е, че лисват средства за реална научноизследователска дейност”, обясни в bTV Новините главният научен секретар на БАН проф. Стефан Хаджитодоров.
По думите му мотивацията на учените е такава, че голяма част от тях съвестно си изпълняват задълженията, но от през последните година и половина 1400 души са напуснали Академията.
„Разчитаме аргументите ни да бъдат чути, да бъдем приети на откровен разговор, в който да изложим мотивите ни защо поисканите суми - от 95 до 98 милиона лева, са ни необходими”, каза още той.
В четвъртък е свикано извънредно Общо събрание на Академията. На него се очаква да бъде взето решение за действията на БАН след създалата се кризисна ситуация.
