Да замениш небостъргачите на Токио с малка селска къща в българското село Каравелово - това е сбъднатата мечта на едно японско семейство, избрало да живее според българските традиции.
Как японските Иван и Мария правят ракия и пеят в селски хор за стари градски песни, разказват Иван Георгиев и операторът Иван Филчев:
С "Облаче ле, бяло" започват дните на улица "Карл Маркс" в подбалканското село Каравелово. Домакините не са типичните жители на Розовата долина.
"Аз съм Мария! Сатоми - Мария! Българско име - Мария. Имен ден има", казва Сатоми Такада.
Признава, че е щастлива, че има имен ден.
"Аз казвам се Иван Лео Такада", представя се съпругът й.
От 5 години санитарката Сатоми и преводачът Лео са любимите членове на местния хор за стари градски песни 'Детелина'. И въпреки музикалните забави, Сатоми признава, че понякога е тъжна. Тогава запява любимата си българска песен – "Облаче ле, бяло".
"Моя майка живея в Токио. Затова аз всеки път мисля с песни моя майка и моя дъщеря", признава Сатоми.
Лео не изпитва носталгия. Гордо признава, че миналата година е направил първата си домашна ракия от лозята в двора на къщата.
"Силна ракия е опасна! Не мога то - стига! Затова по-слаба ракия е по-добре за мен", категоричен е той.
Японското семейство лесно обяснява решението си да напусне Япония и любовта към Розовата долина.
"Бях много изненадана. След дъжд в Токио не можех да виждам дъгата. Но тук, в небето над Каравелово, мога да й се радвам на спокойствие", споделя Сатоми.
Целия разговор с японското семейство може да гледате тук.
