Животът без мъжко достойнство е труден, но не е невъзможен. Шест години след злощастното събитие бай Запрян се е примирил философски със загубата: „Мога ли да направя нещо? Нищо не мога да направя...И да се сещам, и да не се сещам, това вече е минало, свърши. Не мога да го върна".
Всичко започнало съвсем невинно - навръх светлия християнски празник „Вяра, надежда, любов", когато Любчо кани приятеля си Запрян да полеят заедно именния ден. След почерпката в кръчмата двамата приятели отиват да си допият в дома на бъдещия кастрат, където Запрян е осакатен от своя приятел.
Близо шест години по-късно в село Кадиево се страхуват от вендета от страна на Запрян. Затова кметът решава, че трябва да се вземат превантивни мерки и кара Запрян писмено да обещае, че няма да си отмъщава.
„Хрътките" се опитаха да разберат от Любомир Тодоров дали се разкайва за стореното. „Каквото съм направил, направил...", каза той и избяга.
Хората в Кадиево не приемат еднозначно бруталното престъпление, което прослави селото им надлъж и нашир. За едни то е божие възмездие за минали грехове. Други, които са преки свидетели на събитията, са категорични, че в основата на всяко зло е алкохолът. А 61-годишният Запрян съжалява само за едно: „Не оставаше време сериозно да се замисля за семейство..."
Животът продължава да изпитва бай Запрян. Днес той трябва не просто да не закача Любчо, а дори да му стиска палци да започне работа. Защото това е единственият начин самият той да получи обезщетение за причинени вреди.
Вижте цялата история за неволите на един 61-годишен мъж в „Хрътките” тази неделя, 8 май, от 20.00 часа по bTV Action.
