В Пловдив днес ще бъде отбелязана 156-годишнината от рождението на Стефан Стамболов. Честването ще се състои пред бюст-паметника на Стамболов в града, в 11.30 часа.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново. Образованието си започва в родния град, по-късно учи в Одеската семинария (1870-1872), която не завършва.
Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери и участва в почти всички прояви на борбата за политическа независимост през 70-те години - член е на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, изпълнява важна роля в подготовката на Старозагорското (1875) и на Априлското въстание (1876).
Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като секретар на военния пратеник на Славянския комитет и се грижи за Българското опълчение. След Освобождението през 1878 г. се установява в Търново като адвокат.
Участва активно в движението против Берлинския договор и е един от основателите на Търновския комитет "Единство". Активен член на Либералната партия.
Стамболов е народен представител във II-VIII (1880-1895) Обикновено Народно събрание. Подпредседател на II (1880) и IV (1884) и председател на IV (1884-1886) ОНС. Обявява се против режима на пълномощията на княз Александър Батенберг (1881-1883). Дописен и редовен член на Българското книжовно дружество (1884).
Участва в Съединението (1885) и в Сръбско-българската война (1885) като доброволец. След детронацията на княз Батенберг (9 август 1886) застава начело на контрапреврата, а след абдикацията на княза влиза в регентския съвет (26 август 1886 - 25 юни 1887).
През 1887 година Стефан Стамболов свиква III Велико народно събрание за избирането на Фердинанд за български княз. Отцепва се от Либералната партия и полага основите на Народнолибералната партия (стамболовисти) (1887-1895).
Като председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи (1887-1894) преследва опозиционните водачи - установява т.нар. стамболовистки режим. Той е съсечен на 3 юли 1895 г. в София от политическите си противници и умира три дни по-късно.
