През 1941 година Втората световна война е в разгара си, а европейските граници са прекроени със силата на оръжието. България е съюзник на Германия и получава правото административно да управлява Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Идеалът на Санстефанска България възкръсва. Животът е подчинен на политиката, а футболът не прави изключение.
Отборите от присъединените територии заиграват в българското футболно първенство, а мачовете между най-силните отбори – "Македония” и "Левски” се превръщат в истински дербита, които привличат невъзможните и за днес 50 000 души публика. Едва на 8 години, сред зрителите на тези мачове е историографът на "Левски” - Георги Манов.
Отборът от Скопие е воден от треньора с еврейски произход - Иля Шпитц. След силни игри те са на крачка от купата на България. И именно този мач с "Левски” е на път да влезе в историята два пъти - преди 70 години като част от спортната статистика и сега - като основна част от македонския филм "Трето полувреме".
Ясно им е казано, че не може да се позволи този малък, провинциален клуб, воден от евреин, да бъде шампион на Царска България
обяснява режисьорът на филма "Трето полувреме" Дарко Митревски. Според финансирания от македонското правителство филм съдията на мача в Скопие незаслужено дава служебна победата на „Левски” след спорна ситуация. Македонският отбор е ощетен от българите, за да не стане шампион отборът, воден от евреин. Друго обаче си спомнят свидетелите. При резултат 2:1 за „Македония” съдията дава дузпа за "Левски”.
Те, недоволни от това, напускат терена. Не е имало никакви такива ексцесии, спомня си Георги Манов.
От футбола филмът пренася историята в полето на политиката с внушението, че именно българите са отговорни за депортацията на над 11 000 евреи от Западните покрайнини. Трима български евродепутати изпращат протестно писмо до комисаря по разширяването Щефан Фюле.
"Не може да се прави внушение, че българите там са били по-жестоки от самите немци, че фашизмът, расизмът и антисемитизмът е иманентна черта на българския народ, че българите са могли да провеждат друга политика, но с удоволствие са провели тази, която ще бъде илюстрирана във филма”, смята евродепутатът Станимир Илчев.
Авторът на филма побърза да обвини българската държава от трибуната на македонските медии в опит за цензура и манипулира историята
"Все още са живи идеоложките наследници на онези, които са сторили злото и депортацията на македонските евреи, все още съществуват някои неофашистки, крайно десни кръгове в България, които стигат до там да отричат Холокоста”, заяви Митревски.
"Това не е български Холокост! Това е част от Холокоста в Европа. Не е имало как да се изпълни. В противен случай, цар Борис III е рискувал и живота на другите 50 000 евреи, както стана в Унгария, и в Румъния”, обяснява проф. Георги Марков, директор на Института по история към БАН.
В този филм ние няма да видим, че сърбите са лишили отбора от името му "Македония"
а когато българите идват в Скопие, възстановяват футбола, дават на този отбор името му обратно и го включват в българското футболно първенство. Няма да разберем, че малцината оцелели от Холокоста и депортацията са оцелели, благодарение на хуманните жестове на българи - българи лекари, адвокати, офицери, смята Станимир Илчев.
Тези събития си спомня обаче футболистът на "Македония” Васил Дилев в телевизионно интервю, дни преди да почине тази есен.
"Македония” я разтуриха, защото сърбите тогава казаха: Македония няма! Това е Вардарска бановина или Южна Сърбия”, разказва футболистът.
Живите свидетели си спомнят, че в този период петима футболисти от Македонския играят в Българския национален отбор
Интересно е, че дълги години след края на войната еврейският треньор Иля Шпиц продължава да води отбори в бивша Югославия и дори умира от инфаркт в съблекалнята на „Вардар” 20 години след края на войната. Снимка пък е запазила отказа на футболистите в синьо да спазват наредбата за фашистки поздрав преди началото на мачовете.
За размерите на завихрилия се скандал е показателна и реакцията на председателя на комисията по култура и образование в европейския парламент Дорис Пак
"Изпадна в нещо като ярост и каза на македонския министър на външните работи Никола Поповски „Вие така ще загубите и последните си приятели в Европа". Тя му каза: "Вашите медии ми приписват думи, които аз не съм изричала срещу моите български колеги", разказва Станимир Илчев.
Екип на bTV отиде до Скопие, за да се срещне за интервю лично с режисьора на филма "Трето полувреме" Дарко Митревски. След поставянето на десетки условия за провеждането на самото интервю, в това число то да бъде излъчено на живо, Митревски така и не се появи в уречения час. Вижте какво казаха по темата Ангел Джамбазки и Младен Сърбиновски в прикачения видеофайл.
