Обичаят, наречен уралии, символизира очакването на пролетта и новия живот. Кладите се палят по махали или извън селището.
Огънят е символ на дома и семейството.
От ранна сутрин всички се готвят за празника. Хората трупат сухи съчки, слама, царевични кочани. Когато лумнат огньовете, всички потеглят към кладите. Има ли огън, има и радост, според поверието. Огънят прокужда злото, запаленото огнище е символ на живота. Докадето стигне светлината на кладата, до там през лятото няма да пада градушка. Около сирнишките огньове се събира мало и голямо. Край огъня всички си прощават дребните стари свади. Пролетта носи новото и светло начало, когато всички трябва да са с чисти души и чисти помисли. На сирнишките огньове младите мъже се надскачат. Вярва се, че който скочи най-високо, той ще се ожени най-рано наесен. Неженените играят, за да не ги залюбват змейове и самодиви. Вечерта на празника всички се събират на тържествена трапеза, на която са само най-близките роднини.
