Според източници на bTV, похитителите на тримата българи в Судан вече са поставили конкретни искания. От Министерството на външните работи заявиха, че занапред ще пазят мълчание по случая с отвлечените българи в Судан, защото всяка информация достига до престъпниците и това е доказателство, ще нещо се случва.

След като хеликоптерът с българския екипаж е кацнал в Ум Шалая, към машината се е приближил джип със седем въоръжени мъже. Те са натъпкали тримата българи в джипа и са се отправили в неизвестна посока.

Джипът на похитителите е бил подгонен от полицейска кола, имало е преследване, имало е престрелка, полицейският джип обаче се е обърнал в канавка, в резултат на което двамата полицаи вътре са ранени, а похитителите са избягали.

За разлика от Аденския залив, от където минава много голяма част от корабния трафик в света, Судан е една огромна, пуста, прашна територия, където чужденците са предимно хуманитарни работници, а не служители на богати корпорации, които да отговарят за скъпи товари.

Сомалийците действат по-мащабно, те искат повече и държат пленниците по-дълго. Все пак не трябва да се сравняват Сомалия и Судан, защото става дума за два различни типа бандитизъм.

Според евродепутата от ГЕРБ Мария Неделчева, която първа научава за изчезването на българите вчера, най-нужното нещо в момента е търпението.

"Трябва да бъдем много предпазливи с всеки детайл, за който говорим, най-малкото защото голяма част от информацията, която достига в такива случаи, не е потвърдена. И това, което мога да кажа е, че за случая се знае, в момента в който има нещо сигурно ще бъда държана в течение".

Ето какво разказа българският хуманитарен работник Данка Панчова, която прекара месеци в сомалийски плен. Преди Сомалия обаче, тя е работила и в Дарфур, където прекарва цялата 2005 г. По това време, въпреки конфликта, хуманитарните работници са добре приемани от местното население.

"Тогава обстановката беше съвсем хуманитарна. Хората харесваха и се нуждаеха от това, което правим заедно с ООН", спомня си Данка.

Така около година Панчова, заедно със своите колеги от "Действие срещу глада" работят спокойно в Дарфур. Докато един ден, бунтовници не нападат техния лагер.

Панчова не се завръща в Дарфур, където хуманитарните работници след 2006 г. значително намаляват. Тя не иска да коментира дали познава отвлечените вчера. Сигурна е обаче, че те са добре и скоро ще се завърнат у нас. И че въпреки всичко няма да се откажат да помагат на тези, които имат нужда.

В статистиката на отвличанията в африканската държава този случай не е първият, а е 30-ият, при който е похитен чужденец.

Общо 30 души са отвлечени на територията на Судан

през последните 2 години. От тях 26-има са чужденци. Статистиката сочи, че повечето биват освободени броени дни след похищението срещу откуп. Той не винаги е в пари, а в натура -обикновено храни. Причината - Судан е раздиран от тежки конфликти през последните 50 години. Последният случай беше с отвлечения унгарец Ищван Пап.

"Искам да използвам тази възможност да кажа, че може и да съм ранен, но духът ми не е пречупен. Желанието ми е, след като се видя със своето семейство, да се върна тук и да продължа работата си за ООН”, заяви Ищван Пап.

Хуманитарният работник беше освободен на 5 януари след тримесечен плен в Дарфур, откъдето беше похитен и българският екипаж. Три пъти по-малко продължи отвличането на трима латвийски пилоти между ноември и декември миналата година.

Ситуацията в Судан в момента е изключително сложна. Там тече референдум за отцепване на южната част на страната от Севера. Двата района са в 50-годишен конфликт, а през последните години пък имаше отделен конфликт в северозападната провинция Дарфур, който се водеше на религиозно-етническа основа.

Практиката показва, че жертвите на отвличане в Дарфур прекарват в плен между един и три месеца.