В Хърватия днес се провеждат президентски избори. Това ще са третите поред президентски избори след обявяването на независимостта на страната от бивша Югославия през 1991 г.
Досегашният президент на Хърватия Стипе Месич, който е на 75 години, приключва втория си мандат след дълга политическа кариера. Той е последният хърватски политик от заемалите високи постове в бившата югославска федерация, който още е на власт. Месич бе последният председател на колективното югославско председателство, когато Словения и Хърватия се отделиха от СФРЮ през 1991 г. и избухнаха войните, в които се разпадна федерацията.
През деветдесетте години Месич се разграничи от твърдолинейния национализъм на своя предшественик Франьо Туджман, "баща на нацията" и два пъти президент на Хърватия. Той се обяви за толерантна, европейска Хърватия.
Новият хърватски президент, който най-вероятно ще бъде избран на втория тур от изборите на 10 януари, ще бъде изправен пред сериозни предизвикателства. По време на неговия мандат Хърватия трябва да приключи преговорите си за членство в ЕС и вероятно през 2012 г. да стане следващата балканска страна, присъединила се към 27-чления блок. Но страната ще трябва да се справи с големи проблеми като организираната престъпност, корупцията и с икономическата криза, която се влошава от натрупаните дългове и бавните реформи.
В изборите днес участват общо 12 кандидати за президент. Проучванията на общественото мнение показват, че с най-голяма популярност се ползва кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия Иво Йосипович, за когото според различните анкети биха гласували между 20 и 30 процента от
избирателите. Следват независимите кандидати Милан Бандич, кмет на Загреб, който се радва на 14,5 процента подкрепа, и председателят на Хърватската икономическа камара Надан Видошевич с 13,4 процента подкрепа. На четвърто място е кандидатът на управляващата Хърватска демократична общност Андрия Хебранг с 9,4 процента подкрепа.
На втория кръг от изборите на 10 януари се очаква Иво Йосипович да се състезава или с кмета на Загреб Милан Бандич, или с независимия кандидат Надан Видошевич.
В навечерието на вота влиятелната Хърватска католическа църква призова вярващите и всички други граждани да гласуват и така "да дадат своя принос за демократичното развитие на страната". Единственият начин за отговорно избиране на президент е чрез гласуване, защото в противен случай решението се оставя на някой друг, заяви в декларация Хърватската епископска конференция.
Централната избирателна комисия съобщи, че 4 495 006 души на възраст над 18 години са включени в избирателните списъци. От тях 406 208 живеят в чужбина, предимно в съседна Босна.
