Международен екип от учени, ръководен от Гордън Паркър, професор по психиатрия в Университета на Нов Южен Уелс и директор на научноизследователския институт "Блек Дог" в Сидни, настоява меланхолията отново да бъде вписана като отделно душевно заболяване в изданието за 2013 година на "Диагностичния и статистически наръчник за душевните разстройства", съобщи в. "Дейли телеграф".
Наръчникът се публикува от Американската психиатрична асоциация и предоставя стандартните критерии за класифициране на душевните разстройства. През 1980 г. меланхолията като отделна болест бе извадена от него.
Още в 5 - 4 век пр. Хр. древногръцкият лекар Хипократ описва страдащите от меланхолия като хора, които в продължение на известно време изпитват страх и униние. В края на 20-и век меланхолията отпада като болест от "Диагностичния и статистически наръчник за душевните разстройства". В резултат на това при поставянето на диагноза психиатрите трябва да избират между силна и слаба форма на депресия за пациенти, които имат симптоми на това болестно състояние.
Според проф.Паркър обаче е опасно да се предписват лекарства, които действат при депресия, на пациенти, страдащи от меланхолия. Заболяването, което засяга хората от момента на раждането им и не е предизвикано от фактори на околната среда, се влияе само от определени антидепресанти или електроконклузивна терапия, посочва той. Сегашното лечение на меланхолични пациенти с помощта на психиатрията или със съвети не е помогнало, а напротив дори е довело до увеличаване на броя на самоубийствата сред тях.
"Смятаме, че меланхолията е отделна диагноза, отделно болестно състояние, което изисква различно лечение от това на депресивните състояния", категоричен е проф. Паркър.
Мнението на австралийския учен не се споделя от всички специалисти в тази област. Иън Хики, изпълнителен директор на Института за мозъка и разума в Сидни, твърди, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на проф. Паркър.
Наръчникът се публикува от Американската психиатрична асоциация и предоставя стандартните критерии за класифициране на душевните разстройства. През 1980 г. меланхолията като отделна болест бе извадена от него.
Още в 5 - 4 век пр. Хр. древногръцкият лекар Хипократ описва страдащите от меланхолия като хора, които в продължение на известно време изпитват страх и униние. В края на 20-и век меланхолията отпада като болест от "Диагностичния и статистически наръчник за душевните разстройства". В резултат на това при поставянето на диагноза психиатрите трябва да избират между силна и слаба форма на депресия за пациенти, които имат симптоми на това болестно състояние.
Според проф.Паркър обаче е опасно да се предписват лекарства, които действат при депресия, на пациенти, страдащи от меланхолия. Заболяването, което засяга хората от момента на раждането им и не е предизвикано от фактори на околната среда, се влияе само от определени антидепресанти или електроконклузивна терапия, посочва той. Сегашното лечение на меланхолични пациенти с помощта на психиатрията или със съвети не е помогнало, а напротив дори е довело до увеличаване на броя на самоубийствата сред тях.
"Смятаме, че меланхолията е отделна диагноза, отделно болестно състояние, което изисква различно лечение от това на депресивните състояния", категоричен е проф. Паркър.
Мнението на австралийския учен не се споделя от всички специалисти в тази област. Иън Хики, изпълнителен директор на Института за мозъка и разума в Сидни, твърди, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на тезата на проф. Паркър.
