Каква е ролята на ДС в живота на двама режисьори? Вижте в репортажа на Светослав Иванов.
Уж обикновен човек, а го следили. Станал сценарист, но не предполагал какъв филм ще бъде неговият собствен живот, описан в папките на оперативните работници. Веселин Бранев - следеният човек, който след падането на комунизма се запознава с творчеството на „хората от сумрака". Творчество, в което главен герой е самият той.
"Когато една личност няма за какво да бъде следена, тогава всичко става за следене - той беше на театър, гледа еди какво си...", разказва Веселин Бранев.
Той отдавна живее в Канада. През 2000 година обаче му хрумва да провери дали има досие. Пуска молба до Комисията по досиетата, която му съобщава, че има. Мъжът се връща в България без да предполага какво го очаква.
- Посочиха ми ден и час, в който ми стовариха четири тома.
- Четири тома?
- Да, съветвам ви да не бързате да възклицавате. Четири тома, 700 страници.
Не възклицаваме. Защото тази година Бранев пуска молба отново - да не би нещо да е изпуснато. Какво мислите се случва?
- Вратата на читалнята, влязох и сякаш служителката там имаше леко неудобство от мен и ми посочва на бюрото си. 18 тома - 2000 страници!
- Ама недейте да ходите там бе господин Бранев...
- Да и аз реших вече да не стъпвам.
Един обикновен млад български студент от онова време, който обичал да пътува. Но се оказва, че перманентно е бил предаван от свои приятели, преподаватели, познати. Не защото е вършил нещо незаконно, а просто защото е бил умен. Затова и днес този човек си спомня с усмивка как ухажвал своите приятелки в младежките години. Защото дори и тези негови разговори по телефона са документирани.
"Основният контингент от наблюдаващи лица или доносници, или агенти, или както искаме да ги наричаме, са от тази категория - "интелигенти с амбиции", които влизат в различни сфери на социалното и професионално пространство".
Тези хора, наблюдаващите, все още са сред нас. Журналисти, политици, лидери на мнение. Те са най-яростните радетели да забравим, че някога е имало Държавна сигурност и досиета. "Стига с тези досиета!", казват много от тях от страниците на вестниците например. И ние почти забравихме...Но не напълно. Защото ако при Веселин Бранев, просто някакви хора са си играели на агенти, то фамилията на Теди Москов е пострадала сериозно.
"Дядо ми също е бил в Белене по измислен донос от най-добрия приятел. А на баба ми най-добрата приятелка също е писала всеки ден, но тя не е навредила. Тя е писала само глупости - пиха, кафе, преместиха мебелите, излязоха на пазар", спомня си Теди Москов.
Името на бащата на социалдемокрацията в България Атанас Москов бележи живота на цялото семейство по време на комунизма. Днес, внукът Теди Москов няма досие. И не вярва, че това е възможно, защото почти всички негови роднини са били наблюдавани от агенти.
"Агенти няма, има доносници. Агенти няма, стига сме говорили глупости. Какво сме пазили ние? Тайната на електрокара? Някак си не ми се струва нормално. Или Балкан - Алпин? Или Балкан-Рено? Ще правим нововъведения да цакаме французите?".
20 години говорим за досиета. Дали обаче ни показват истината? Защо не отворихме всички папки, както това вече отдавна се случи в другите бивши социалистически държави. Ще бъде ли най-после разкрита цялата истина или поне това, което е останало от нея?
