В края на март Костенец се прочу с гладната стачка на работници от завода за хартия - срещу неизплатени заплати. Собственикът на завода твърди, че финансовите му затруднения били заради неразбирателство с банките.
„Банките гледат на българския бизнес като на бедния роднина, като на бедния братовчед. Ние сме стара къща. И в една стара къщa все някъде нещо се намира, в някое чекмедже или някой стар сандък”, каза Николай Банев, собственик на "Костенец ХХИ АД".
От сандъците извадили пари за ново оборудване, което трябва да върне работата на хората. Въпреки подобренията, управата на завода не пуска на проверка представителят на КНСБ защото подстрекавала работниците да протестират.
„На няколко пъти се опитвах да вляза в завода и бях спирана от коменданта, шефа на охраната, че имало заповед устна, от г-н Банев да не бъда допускана в дружеството”, заяви Валя Иванова от КНСБ.
Последните няколко месеца работниците са на ръба на оцеляването. Затова посрещат новината за днешния превод на част от стара заплата с противоречиви чувства.
„То е превеждане колко заемите да си върнем. Друго нищо не е преведено. Не е като да имаш цялата заплата да си правиш сметката”, каза Иван Георгиев, рол-оператор.
Семейството на помощник-майстора Веска Кацарова е на път да загуби къщата си, защото има просрочен кредит:
„Надеждата, нали знаете, умира последна. Ние и затова седиме. Се сме с надежда, че ще тръгне това предприятие”, сподели жената.
