Преди първият демократичен митинг на 18 ноември, 1989 г., на 17 ноември Отечественият фронт организира митинг в подкрепа на промяната на комунистическата партия. Последвалите масови протести срещу ръководната роля на партията, са предшествани от алтернативни митинги на БКП.
Виктория Петрова припомня, колко трудно комунистите отстъпваха от своите позиции.
"3 поколения са изхабени. Бях като в клетка се чувствах", разказва Мария Зъбова, звънар, храм "Св. Александър Невски".
18 ноември 1989 г. - първият свободен митинг. Мария Зъбова е чакала този ден точно 9 петилетки.
"Така, едно някак си, приятно вълнение. Но не особено сигурно, защото знаех, че няма лесно да се дадат комунистите", казва още тя.
Плурализъм, свобода на словото, предсрочни свободни избори, властта в ръцете на народа. С тези искания се открива митинга.
"Когато Георги Мишев излезе и каза "граждани", аз усетих как целият площад се разлюля, беше страхотно", спомня си Евгения Иванова, писател, член на клуба за подкрепа на гласността и преустройдтвото.
"Очевидно, че хората бяха подготвени и страшно много искаха тази промяна", каза още тя.
Ден преди митинга на 18 ноември, на 17 ноември, пред партийния дом Отечествен фронт организира казионен митинг. Първите в БКП обявяват, че с новото ръководство, начело с Петър Младенов, започва обновлението на комунистическата партия.
"Аз минах оттам, за да видя какво става. Чух приказките и разбрах, че тези хора въобще не искат да се променят. Да се облагороди комунизмът е все едно да се облагороди сифилисът. Това просто не е възможно", коментира на свой ред Николай Колев - Босия, .
Месец по-късно, въпреки обществения натиск, все още в сила член 1 на Конституцията за ръководната роля на БКП. На 14 декември, когато комунистите отново отлагат отпадането му, Народното събрание е обсадено от хиляди гневни хора.
Петър Младенов излиза, за да говори с протестиращите. Никой не го чува и не иска да го чуе.
"Едните наричаха това революцията, другите казваха, че е можело да изпуснем нещата и да се стигне до кръвопролития", заяви Евгения Иванова.
"Не, че толкова са искали да запазят чл. 1, колкото те не са си представяли как ще реализират своята роля в политиката, ако го няма чл. 1. Нямаш узаконено право на глас, трябва да спориш, да се явяваш на избори", коментира Александър Маринов, политически анализатор, бивш член на ВС на БКП.
"Цялата политика на БКП, БСП едно бавно мъчително отвътре и умно организирано отвън отстъпление", допълва той.
"Те се преименуваха много пъти и станаха много дръзки, нахални и алчни партийци", завършва Мария Зъбова.
Рубриката продължава. В четвъртък ще ви разкажем, как за да отиде човек при баба си на село в пограничните райони, е трябвало да има открит лист.
