Навършват се 20 години от свалянето на Тодор Живков от власт. След това събитие България пое по трудния път на прехода към демокрация.20 години по-късно - към събитията от 10 ноември 1989 г. ни връща Теодора Енчева и нейните събеседници.
Новината за освобождаването на Тодор Живков от всички държавни постове и ЦК на БКП е съобщена официално в 17:41 ч. Много хора обаче вече са научили това от приказките по улицата и от следобедните апокрифни новинарски емисии на "Свободна Европа" и Би Би Си. Националното радио съобщава новината в 18 часа.
Единствено агенция "Ройтерс" подчертава, че оставката на Живков поставя началото на необратими реформи и е в следствие на падналия източногермански комунистически лидер Ерик Хоникер. У нас малцина са чули новината от предния ден за краха на Берлинската стена.
На днешния ден, през 1989 г., около 17:30 ч. много хора тайно си казват по улиците, че Тодор Живков е свален от всички постове в държавата. По това време известният радиоводещ Величко Конакчиев е дежурен новинар в студиото на програма "Хоризонт". Той прочита новината в радио ефира.
"Беше петък, малко след 5:30 ч. Телетипните машини в радиото, по които пристигаха новините от БТА започнаха да тракат. Някак тревожно. Първо светкавици, после РПТ-та. Колегите се струпаха и всичките около тях четяха, искаха първи да прочетат какво е станало на пленума. Беше суматоха, всеки да пипне, някои искаха дори да си приберат листчето с новината за спомен. Даже трябваше да се боря с тях за да вляза в студиото и да го прочета", спомня си Величко Конакчиев.
От вълнение той забравя да си сложи слушалките. Новината за падането на Живков се разпространява мълниеносно в Студентски град и в университетите. В общежитията студентите масово се събират на групи и отиват да се черпят по заведенията.
След тази петъчна, ноемврийска, студена вечер България няма да е същата. Много хора не заспиват от еуфория и вълнение че комунизмът си отива, но и много семейства се тревожат от неизвестното, което предстои. Така започва преходът. Преди 20 години.
Милена Филчева събра мненията за прехода у нас на няколко политолози:
"Българската демокрация е много жизнена, макар че моята оценка е, че тя е от много ниско качество", смята д-р Румяна Коларова.
"Все още много елементи на тази демокрация се намират в начална фаза на установяване, а някои елементи се намират в, бих казал, регрес. Става дума за човешките права и свободи", признава проф. Георги Карасимеонов.
"През последните 20 години се провалиха две стратегии за преход в България - посткомунистическата и алтернативната - демократична стратегия. Така във вакуума на тези две неосъществили се стратегии влязоха разпокъсаните, конфликтните стратегии на джунглата. Днес морален и естетически образец е бръсната тиква на мутрата, силиконовите устни на неговата приятелка и чалгата – това е върхът на естетическото изживяване", смята доц. Огнян Минчев.
"Все още имаме слаби политици, неподготвени политици, непрофесионални политици, политици, не държавници", добавя проф. Георги Карасимеонов.
"Много късно, болезнено, десните политици се научиха, че хегемонът са избирателите", заключава Коларова.
"Преди 20 години аз самата бях във Факултета по журналистика, където някъде към 11 часа научихме, че Тодор Живков е паднал. В началото не повярвахме, но после новината се потвърди". Това си спомня самата Теодора Енчев за деня на промените у нас. Тя коментира промените в България, 20 години по-късно, заедно с музиканта Кирил Маричков и историка д-р Петър Стоянович.
"Аз повярвах, че системата ще рухне и ще се промени значително по-рано, защото тя беше изчерпала своите възможности, беше нанесла своите вреди на обществото. Икономически беше пред пълна разруха, така че аз знаех, че това ще се случи. За мен по-важната дата не е 10 Ноември , а 9 Ноември – тогава падна Берлинската стена", призна Кирил Маричков.
"За да се разбере кой спечели от всичко това, трябва да се отворят всички банкови сейфове в Швейцария и Австрия. Със сигурност това, което спечели българинът е своята свобода- всъщност това, което той най-малко цени днес, тъй като по поведението на българите разбираме, че свободата им е била най-малко нужна. Всички ние не си даваме сметка, че не сме воювали за тази свобода, поради което отново някой дойде и ни освободи", каза от своя страна д-р Петър Стоянович.
