Името на Иван Чобанов беше забъркано в криминален инцидент. Звучи сериозно, особено ако и вие сте се сетили за бившия шеф на контраразузнаването Иван Чобанов. Как името може да работи за вас... или срещу вас? Една история с почти невероятен обрат.

В нощта на 31 юли 16-годишно момче от квартала е намушкано с нож в сърцето. Младежът оцелява след спешна сърдечна операция. Всичко започва невинно, когато Иван Миленков отива на купон в къщата на бившата си приятелка Симона в Михайлово, близо до Банкя.

Минути по-късно той е намушкан с нож в сърцето и порязан няколко пъти по врата. Твърди, че е нападнат от Иван Чобанов - живеел в съседство и останал недоволен от шумния купон. При сблъсъка момчето вижда лицето на нападателя си и по-късно го припознава като бившия шеф на контраразузнаването ген. Иван Чобанов. Същото прави и бившата приятелка.

Истинският Иван Чобанов обаче няма нито титлата генерал, нито представа за какво става въпрос. Между двамата мъже известна прилика наистина има. Те са и приблизително на една и съща възраст. Съседът обаче е роден в Ямбол, а генералът- в Пловдив.

Човекът отрича да е нападал някого с нож. Не признава и някога да се е представял като бившия контраразузнавач, нито да се е възползвал от съвпадението в имената, за да всява респект пред съседите си. Но именно заради страха от името много свидетели на инцидента са се отказали да разкажат какво са видели

В банския квартал Михайлово името Чобанов всява респект от години. Стигнало се е дори до подписка срещу него.

Истинският генерал Иван Чобанов отрече да знае друг да се представя с неговото име, както и  да е минавал около Банкя в нощта на нападението. От МВР обясниха, че по случая се води досъдебно производство срещу неизвестен извършител. Разпитани са над десет души.

Родителите на младото момче също са подведени, че нападението е извършено от именития генерал. Дори и след като разбират за съвпадението в имената, им е трудно да проумеят кое е истина и кое театър на абсурда.

Вариантите са два - или съседът Чобанов съзнателно се е възползвал от авторитета на своя прочут съименник, или просто страхът от човека с власт сам да си е свършил работата и да му е осигурил завидната слава на недосегаем.