В рубриката ни, посветена на 20-годишнината от падането на Берлинската стена, ви показваме и тоталитарния режим в Източния блок. Героите на историята, която ще видите, са полицаи, живели от двете страни на Стената.
Две десетилетия след падането на Берлинската стена двама полицаи, работили от двете й страни, сега са приятели. Те често се срещат, за да коментират как се е променил животът им в обединена Германия.
Гюнтер Зийе и Петер Даубе са млади полицаи, когато стават свидетели на падането на Берлинската стена. На 9 ноември 1989 г. и двамата имат задачата да не допуснат насилие по време на събитието, предизвикало неописуема радост сред германските граждани.
След месеци на обществен натиск управляващата тогава комунистическа партия обявява, че премахва забраната за източногерманските граждани да пътуват на запад. Решението, оповестено на 9 ноември, влиза в сила веднага. За броени минути жителите на Източен Берлин се стичат на граничните постове край бетонната бариера. До полунощ хиляди хора преминават от другата й страна.
"Никога няма да забравя. Побиват ме тръпки, когато се сетя за онзи ден, какво се случи, когато бяха вдигнати първите сегменти от стената и как хората се втурнаха напред", спомня си Петер Даубе.
Повечето служители на реда, както от западната, така и от източната страна на стената, се опасяват от кръвопролитие. За близо 3 десетилетия на съществуване на Берлинската стена, над 200 души намират смъртта си в опит да преминат в Западен Берлин.
"Когато толкова много хора се накачиха на стената, особено около Бранденбургската врата, ситуацията не беше никак лека. И сега не мога да си го обясня. Лично аз винаги съм мислил, че всичко ще мине добре, че хората ще бъдат разумни. За щастие точно така и стана", отбеляза Гюнтер Зийе.
Скоро след еуфорията полицаите Даубе и Зийге се срещат по служба. Общи задачи им налагат чести срещи. Обменят мнения по професионални и лични проблеми. Така се заражда приятелството им. Днес то е символ на обединението за германската нация, обявено на 3 октомври 1990 г.
