Такова решение няма да е нужно и за пребиваването на съюзнически войски у нас, когато това се извършва в изпълнение на съюзнически договор от политически и военен характер, ратифициран от България. Делото беше образувано по искане на президента Георги Първанов. Съдиите трябваше да тълкуват член 84 и член 85 от Конституцията.
Магистратите решиха също, че войските на политически или военен съюз, на държави-членки на този съюз или на съюзни държави по ратифициран от България международен договор, не могат да се смятат за чужди, ако преминаването им през страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения.
Решението на Конституционния съд се отнася за случаи, които ще възникнат след приемането ни в НАТО. Това се очаква да стане през месец май догодина.
Юристи от всички политически сили коментираха, че дотогава парламентът ще дава разрешения за преминаване на чужди войски и за изпращането на български зад граница.
"В конкретния случай в момента такова решение на Народното събрание обаче е необходимо, тъй като няма такъв ратифициран договор за нашето членство в НАТО. Тъй че не бих могъл да кажа, че решението на Конституционния съд решава някакъв съвременен проблем", заяви Владимир Дончев от НДСВ.
Дори и след приемането ни в НАТО е възможно да възникнат случаи, когато отново парламантът ще трябва да се произнася.
"Това са случаите, когато България може да действа самостоятелно или съвместно с други страни, включително и членове на НАТО, но когато това обаче не е в изпълнение на нейни съюзнически задължения. Това ще бъдат по-честите случаи в бъдеще", посочи Янаки Стоилов от БСП.
Отпадането на необходимостта от промяна на конституционния текст за преминаването на войски, няма да доведе до забавяне на другите промени в конституцията, категорични са депутатите.
Според Екатерина Михайлова от СДС, "все повече български граждани осъзнават, че проблемът е в основния закон".
Четин Казак от ДПС смята, че "този въпрос остава на дневен ред, макар че може би не в непосредствен план".
