
Хоминидът Арди, който е живял в днешна Етиопия преди 4,4 млн. години, удължава историята на човечеството с 1 млн. години, предаде Асошиейтед прес, като се позовава на публикации в сп. "Сайънс".
Жената, която е тежала около 50 кг и е била висока 1,20 м, е бродила из горите 1 млн. години преди прочутата Люси, досега смятана за най-ранния скелет на прародител на човека.
Скелетът на Арди, чиито първи кости били открити през 1994 г., преобръща общоприетите представи за човешката еволюция, заяви антропологът С. Оуен Лавджой от Държавния университет на Кент.
Новата находка доказва, че шимпанзетата и хората са произлезли от общ прародител, но всеки от двата рода е еволюирал и се е променял поотделно в процеса на еволюцията.
Линиите, които са довели до съвременните хора и днешните човекоподобни маймуни, вероятно са имали общ предшественик преди 6-7 млн. години, каза Тим Уайт, директор на Центъра за изследване на човешката еволюция в Калифорнийския университет в Бъркли.
Арди има много особености, които липсват у днешните африкански човекоподобни маймуни. Това навежда на мисълта, че маймуните са еволюирали значително от времето, когато са имали общ прародител с хората.
Изследването на новия скелет показва, че представителите на този вид са живели в гористи места и са могли да се катерят по клоните. Развитието на ръцете и краката им обаче сочи, че не са прекарвали дълго по дърветата. Можели са да вървят по земята изправени на два крака.
Скелетът на хоминида е наречен Ардипитекус рамидус. Подробности за находката са включени в 11 научни доклада, публикувани в сп. "Сайънс".
Скелетът, който е събран от 125 части, е относително пълен. Запазени са главата, ръцете, стъпалата и някои други жизненоважни части.
"Той представя правдоподобен прародител на австралопитека, който от своя страна е предшествал появата на човешкия род", твърди Дейвид Пилбийм, куратор на Харвардския археолрогически и етнологически музей "Пийбоди", който не е член на научните екипи.