Преди пет години Елена Чолова беше нападната от глутница бездомни кучета в двора на Националната спортна академия. Докато прави сутрешния си крос, преподавателката по тенис е повалена на земята и влачена десет метра. Жената има повече от 30 ухапвания и над 100 шева по цялото тяло.
"Самата аз, за себе си, мисля, че се промених. Защото разбрах, че може за секунди, вече да не бъда сред живите. Случило ми се е това, превъзмогнах го и аз се радвам затова, че го превъзмогнах”, признава жената.
Нападението от куче винаги се отразява на психиката. Веднага след нападението, човек изпада в шок. След седмица или месец изпада в така нареченото пост травматично стресово разстройство, което може да продължи и цял живот.
"В последствие хората преживяват отново и отново този страх. Сънуват го, децата се будят с писъци например, когато видят куче ги е страх, независимо от кучето, заобикалят. Има родители, които заобикалят с децата си километри, за да стигнат до училище”, обяснява психологът Мариета Радулова.
Ако ни нападне куче е важно да не се паникьосваме. Хубаво е да поставим нещо между себе си и животното, като чанта или яке, например. Така, най-вероятно, кучето ще нападне първо предмета. Трябва да се опитаме спокойно да си тръгнем, леко настрани, като не позволяваме кучето да остане зад гърба ни.
"Не дай си Боже, да се опита да го изгони с пръчка. Това е най-голямата грешка, която хората правят, обикновено като видят глутница. Вдигнат ли пръчката, за тях това е оръжие. Защото кучетата са хищници. Те във всеки непознат виждат враг”, обяснява треньорът на кучета Димитър Трифонов.
Елена вярва, че психическото й възстановяване се дължи най-вече на любовта й към животните.
"Така, че аз не съм против кучетата, но съм против кучета бездомни, които са гладни, които от глад може да убият дори човек”, казва тя.
