През 2008 г. у нас са извършени 29 трансплантации, а през 2007 г. - 37. Данните за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. са подобни.
Броят на трансплантациите от втората половина на 2009 г. досега се е увеличил седем пъти. Това се дължи на разбирането, че трансплантацията е обществено значима, на подкрепата на премиера и на медийното отразяване на проблема, коментира Джалева.
Засилена е и дейността на координаторите по донорство, които в момента са повече от 60. Толкова много координатори в България никога не е имало, посочи Джалева. В Испания, където системата за трансплантация работи най-добре, координаторите са 92.
Българското законодателството по отношение на донорството и трансплантациите отговаря на европейското, заяви Джалева. По думите й основните пропуски са наблюдението на пациента, получил орган, в периода след трансплантацията, както и проследяването на живия донор след акта на донорство.
У нас пациент в мозъчна смърт не може да се обяви за донор и не може да се пристъпи към експлантация на органите му, без знанието на неговите близки. Обсъжда се наредба до шест часа близките на такъв пациент да изразят своето съгласие или несъгласие за донорство.
Лекарствата на пациенти с присадени органи се отпускат по наредба 34 на Министерството на здравеопазването и засега няма проблеми с осигуряването им.
807 души се нуждаят от трансплантации у нас – 753 за бъбрек, 26 – за черен дроб и 28 – за сърце. Кръглата маса е част от инициативите, които Министерството на здравеопазването и агенцията провеждат в рамките на националната кампания в подкрепа на донорството. Тя се провежда под мотото “Частица от теб може да бъде за някого целия свят”.
Партньори на кампанията са организации на пациенти в България – „Български съюз на трансплантираните”, „Асоциация на пациентите с бъбречни заболявания” и „Хепасист”. Основната цел е да се привлече вниманието на обществото към проблема с трансплантациите в България и да се насърчи донорството.
