Строги майки или приятелки
Ива: Аз около началото на учебната година ставам толкова строга, че вчера цял ден изисквах да си оправят стаята. А най-странното е, че от края на миналата учебна година изчезна любимата кукла на малката ми - първолачето, което сега ще бъде второлаче (Мина - бел.ред.), и се оказа, че тя не си е оправила чантата от миналата година, където намерихме куклата, две вафли, три ябълки и не може да се сетиш още какво. А тя ми се беше заклела, че всичко е оправено и аз и се доверявам. Така, че ще ставам още по-строга, деца.
Боги: Опитвам се да бъда повече приятелка. Ние с нея (Надежда - бел.ред.) това лято имахме подновяване на отношенията, може би защото тя се усети, че пораства повече и започнахме малко по-различни разговори, малко по-различно отношение една към друга, правихме хранителен режим. От време на време съм и строга майка.
За съпрузите
Ива: Митака е ...
Боги: Митака е красив мъж.
Ива: О, благодаря ти. Митака е красив, факт е, жените го харесват. Въпреки че аз се занимава с медии от доста време, той не обича да се появява, почти никога не мога да го набутам някой да го види, защото все пак хората понякога са любопитни. Но ми дава страхотен гръб. Тази нощ не спах, станах в 3 ч., изживях един страшен дъжд, той също беше спал малко, но стана сутринта, гушна ме на вратата, пожела ми успех. Много са ни важни тези неща. Като образование е художник, иначе авантюрист в професионален смисъл. Малко като Владо Карамазов – отива къде ли не в различни посоки. Сега има една много страхотна идея, но тъй като е идея, не мога да я кажа.
Боги: При мен е почти по същия начин. Румен наистина ме подкрепя много. Прави една невъзможно сутрешна гимнастика заради мен...
Ива: Коремни преси?
Боги: Нещо подобно (смях). Шегувам се. Всяка сутрин, тъй като аз съчетавам, надявам се успешно, две неща – и радиото, и телевизията, и тъй като никога не можеш да разчиташ достатъчно на такситата, а аз все още не карам кола, което - признавам си, е големият ми минус, разчитам на него. И той всяка сутрин в точно определен час е на точно определено място, за да мога аз бързо да се придвижа насам и да поема предаването. Много му благодаря наистина за подкрепата. Доста добре се справя и с децата, много се разбира с тях и много си играят заедно. И още нещо, което прави без изобщо никакво мое участие – мие чинии. Той е музикант, но също не практикува тази артистична професия. Прави мебели. Прави чуждите къщи, а не нашата (смее се)
Ива: Ааа, тук има гвоздей в мебелите на Румен, чухме го.
Времето за сън
Ива: Аз съм нощна птица и ако мога да си скроя живота и света по свой начин, ще живея по тъмно. Тогава мисля, че съм страшно умна, много се вдъхновявам. Обожавам нощта – тя е моето време. Обаче при това положение трябва да си лягам сравнително рано. Иначе много обичам през нощта да върлувам. Дето се вика – ще говоря с когото трябва да ми дадат нощно предаване след време, ще го ударим на молба, както е популярно да се казва (смее се).
Боги: Аз пък съм много сутрешен човек и не мога да спя до късно – максимумът ми е, ако например съм легнала към три половина през нощта, да стана в десет и половина. Като си представя, че има хора, които спят до два часа на обяд и не мога да ги разбера. Според мен те пропускат половината ден. Но пък те живеят нощем. Въпрос наистина на усещане. Нямам нищо против обаче следобедната дрямка, ако мога тогава да издебвам време, ми е много приятно.
Приятелството
Ива: Ние се сприятеляваме в крачка, защото се запознахме тук. И приятелството, установявам напоследък, е толкова трудна взаимност, че все по-трудно ми се случва, особено със старите ми приятели, да я поддържам.
Боги: Лошото е, че нямаш много време да си го доказваш един на друг – понякога, като останем двете за малко сами... Като започвахме предаването, беше много смешно, ходихме да снимаме как си купуваме мебелите и след това в колата аз я питам как е прекарала лятото, защото все не сме намерили време да се видим, и като спряхме на улицата с колата...
Ива: На "Тодор Александров" ...
Боги: ... и започнаха да бибиткат, а ние някакъв момент сме хванали и кажи още малко, още малко... (смеят се). Ей така не ни остава време.
Ива: Ние се виждаме много на работа, но са ни малко купоните.
За турските сериали
Ива: Смятам, че всички сериали си приличат. Лично аз не гледам сериали и се опитах покрай децата, които са харесали "Перла" да се вкарам в час, но не успях. Моето дълбоко мнение е, че сериалите са нещо важно за хората и ги харесват и най-добрият вариант е да са местни, да се направят тук – с всичките му некадърности, нисък бюджет, нека да е така, но с български актьори, да са си в нашите проблеми – Витошка да я видя, това би ме заинтригувало повече. Иначе като цяло не съм фен на сериалите и не различавам турски, американски и латиноамерикански...
Боги: И аз не гледам сериали, през деня – изобщо. Ако има някакви, те са вечер и не са от този тип. Харесвам по-мъжките сериали – "Монк", много любим образ. Няма никакво значение според мен дали е турски, или някакъв друг. Те наистина са на един и същи принцип изградени, просто в момента това е някаква пазарна ниша и някаква мода. В момента станаха актуални и е логично телевизиите да се надпреварват да показват колко повече могат да предоставят на зрителите от това, което ги вълнува. Всъщност това, което ми е било любимо и е българско – в подкрепа на това, което Ива каза, е "Той и Тя". Ужасно харесвам Стефания Колева, смятам, че е една от най-добрите комедийни актриси. И Вергов страхотно пасваше на тези роля. Изобщо двамата бяха страхотни. Ей такова нещо ми се гледа.
Ива: Искаме продължение.
Пожеланието на Ива и Боги
Ива: Да устояват правото си да не бъдат кисели. В нашата народопсихология има нещо много такова – "Много хубаво - не е на хубаво", "Да чукаш на дърво", има някакъв професионален негативизъм. Човек не му е добре, ако не напсува едно хубаво и да му се отпуши деня. Аз познавам страшно много позитивни хора и смятам, че това е един хубав кълн, който те дължи изправен от сутринта с високо вдигната глава. Всеки заслужава денят му да бъде прекрасен и това зависи от него.
Боги: Съгласна съм с Ива, но съм съгласна и с това, че не винаги можеш да намериш позитивната мисъл, която да те води. Обаче съм си открила един такъв механизъм – ако нещо хубаво предстои, да си го мисля сутрин, когато се събуждам Още от понеделник започвам да си го мисля и това ти дава супер готин стимул, че нещо хубаво предстои и то ще се случва и така други неща някакси по не ги усещаш.
