В седмицата, в която държавните служители получиха право на гъвкаво работно време, проверихме доколко идеята е приложима и в частния бизнес. Оказа се, че не са единици компаниите, които считат формите за дистанционна работа и гъвкавост на работния ден за добър подход за мотивиране на служителите и идеите им.

Петър Ганев е икономист и анализатор на различни теми. Точно заради естеството на професията му, работният му ден не започва в 9 и със сгурност на свършва в 17 ч.

„Гъвкавото работно време е нещо напълно нормално. В крайна сметка целта на работата е да се постигне някакъв резултат, а не да седим зад бюрото и да минава време”, казва Ганев.

Да можеш да заведеш детето си на градина или училище, да го вземеш навреме или просто да избегнеш задръстванията в час пик са част от предимствата за Петър Ганев и колегите му. И те съвсем не са изключение.

След няколко месеца тестване на схемата за гъвкаво работно време, в друга фирма преминават към едно различно измерение на работния ден. Всеки може да заяви ден от седмицата, в който да изпълнява задачите от собствената си дневна, например.

„Ползите, които получихме са много. На първо място една много по-голяма производителност, много по-добри идеи, които успяваме да продадем на клиентите ни и не на последно място - един добре мотивиран екип”, споделя Александър Дурчев.

Въпреки възможностите, които дават технологиите да си във връзка и с офиса и с клиентите, като цяло бизнесът още не е узрял достатъчно за идеята, смята той.

„Твърде много се разчита на контрола върху хората. Тоягата не ражда добри идеи. Доверието е това, което кара хората да мислят по един и същи начин, а тогава бизнесът трябва да върви по-добре”, категоричен е бизнесменът.