У нас 60 неправителствени организации подписаха общо позиция, какво трябва да се направи в страната ни, за да бъде подобрен живота на над 800 хиляди българи с увреждания. От една година Маргарита има личен асистент. Открива го чрез студентското бюро по труда:
"С помощта на личния асистент мога да преодолявам тази недостъпна архитектура. Аз мога да стана по-мобилна и да отида където пожелая - на кино, на театър, на гости."
Асистентът Спас учи за треньор по футбол:
"Имам привличане да помагам на тези хора. Не от съжаление, а защото ги разбирам."
Хората с различни увреждания имат нужда от асистенти, според нуждите си, а не просто от придружители, категорични са и Маргарита, и Спас.
Вдигам я, Слагам я в количката, свалям я по-стълбите, защото няма асансьор. От мен се изисква физическа сила. Водя я на пазар.
Според Маргарита условията личните асистенти да са роднини или социално слаби, каквито изискват от социалното министерство, ограничават избора на хората с увреждания.
Това е една програма, която е по-скоро за социално подпомагане, отколкото за интегриране на човек с увреждане, за да поеме той водещата роля.
Маргарита бе сред представителите на 60-те организации, които изготвиха общо позиция по държавната политика към хората с увреждания.
Те поискаха достъпна архитектурна среда, децата с увреждания да учат в масови училища и сами да избират услуги, които да им осигурят независим живот.
