Научният труд опровергава традиционното схващане за продължителността на възстановяването. Проучването доказва още, че най-тежки последствия върху пациента оставя не физическият, а социалният аспект на заболяването. Изследването е направено в Центъра за рехабилитация "Епуърт" в Мелбърн, на базата на наблюдения върху 120 пациенти за период от 10 години. Резултатите показват, че докато пациентите очакват физическото им състояние да се подобри с времето, социалната изолация е тази, която оказва най-сериозно влияние върху живота им. Според директора на центъра д-р Джон Олвър, проучването опровергава досега лансираната теория, че пациентът се възстановява най-активно през първите 1-2 години от лечението. Наблюденията доказали, че претърпелите мозъчна травма се нуждаят от най-малко 5 години, за да покажат физическо подобрение. Понякога възстановяването може да се проточи и 10 години. Олвър е стигнал до извода, че след десетгодишно мозъчно заболяване 60 процента от пациентите се чувстват социално изолирани, с по-малко приятели и с по-малки шансове да си намерят партньор, отколкото здравите им връстници. Според учения това се дължи на увреждане на предния лоб, който контролира емоциите. Олвър твърди, че социалната изолация поставя по-големи изисквания към роднините на пациентите, тъй като те играят основна роля в живота на болните си близки.
