Седем души са били застреляни тази нощ в Техеран. Държавното радио съобщи, че те са били убити при опит за нападение срещу военен пост.
Властите започнаха арести на изявени противници на сегашния държавен глава Махмуд Ахмединеджад.
Безредиците в иранската започнаха след снощната многохилядна демонстрация в подкрепа на загубилия кандидат Мир Хосейн Мусави и продължиха цяла нощ.
Неговите привърженици обвиняват властите, че са извършили изборни манипулации, за да осигурят победата на досегашния президент Махмуд Ахмединеджад. Снощи бе убит още един демонстрант при опит на тълпата да подпали казарма на ислямските милиции.
Конфликтът е между лагерите на двама претенденти. Това е реакция на хората срещу полицията, но аз не съм съгласен с палежите.
"Народът е единен зад правителството. Протестите не са проблем, народът ни е добър и правителството ни е добро", заявявят обаче някои от жителите на столицата.
Върховният съдебен орган на Иран обяви, че ще разгледа жалбата на победения кандидат Мир Хосейн Мусави и ще се произнесе скоро дали е имало изборни измами, които са повлияли на крайния резултат.
Какво точно се случва в Иран, защо в една тоталитарна държава стотици хиляди хора излязоха на улицата.
Анализ по темата в студиото направи и международният ни редактор Валентин Костов:
- Такава обществена реакция в страна като Иран е изненада за целия свят.
- Изненада е, защото през последните близо 30 години не е имало такава мощна проява на обществено несъгласие с властта. Това са най-масовите улични протести от ислямската революция през зимата на 1979 година, когато бе свалена монархията и на власт дойдоха ислямистите начело с аятолах Хомейни. Днешните протести показват и друго - че нашата представа за Иран е малко ограничена. Или изкривена, заради еднозначната информация, която идва от там. Свикнали сме да отъждествяваме режима със строгите религиозни порядки, като ограничените права на жените, забраната за западни прически и носенето на вратовръзки и папийонки, като проява на западната култура. Ограничен достъп до Интернет. Но в същото време Иран е способен почти сам да овладее термоядрения синтез, наскоро учени клонираха животно. Изненадата идва оттам, че начинът на живот, устройството на обществото не съответстват на нашите цивилизационни виждания.
- Протестите могат ли да доведат до някаква промяна в Иран, до смяна на режима?
- Не, защото опозиционните кандидати не са алтернатива на властта. Властта в действителност не е в ръцете на президента, той е нещо като посредник между реалната власт - на духовниците и на религиозния лидер, и народа. През последните години висш духовен водач на ислямската република е Али Хаменей. Има и парламент, но истинската законодателна и съдебна власт е в ръцете на ислямското духовенство. Успоредно с полицията и армията в страната има многобройни религиозни милиции, има и гвардия на пазителите на революцията. Самият Мир Хосейн Мусави бе премиер от 1981 до 89-та година, през тежкия период на война с Ирак. Той бе един от онези млади тогава ръководители, които установиха властта на висшето ислямско духовенство.
- Но все пак тези нестихващи протести говорят, че в Иран се случва нещо необичайно.
Да, промяна е необходима. Тя няма да е в посока ляво или дясно, каквито са западните възгледи за демокрацията, а промяна към повече либерализъм в обществото. Промяна е необходима в управлението на цялата държава. Една от най-богатите на петрол и природен газ държави в света няма необходимите технологии за техния добив и обработка и се стига до парадоксални ситуации през зимата хората да нямат отопление. Обществото сега е стегнато като в железен корсет от ислямските порядки, и очевидно напрежението в този корсет неизбежно избива.
- През последните години Иран се сочи като ядрена заплаха. Възможно ли е да има промяна в поведението на Техеран на световната сцена?
- Ако има промяна, в никакъв случай тя няма да е в посока Иран да стане такова общество, каквото ние европейците сме изградили като модел. Показателно е, че световните лидери само изразяват загриженост за случващото се в Техеран, но не вземат страна в конфронтацията. Промяната няма да бъде и в посока отказ от ядрената програма. А и най-вероятно висшите съдебни власти да потвърдят победата на Ахмединеджад, така най-вероятно ще сме свидетели на продължаване на същата политика. А оттук нататък е въпрос на дипломация и политика Европа и новият американски президент да съжителстват на световната сцена с ислямската република.
