С Наредба 1 от началото на тази година се регламентира обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания.
Новото е, че децата от тази година се оценяват в комисии към областните инспекторати, а след това крайното решение за това дали имат нужда от специализирана помощ и къде да я получават - в помощно или обикновено училище, се взима от експертна комисия в МОН. Следва тримесечен срок, в който решението на експертите трябва да бъде подписано от Министъра на образованието.
Това е целодневна детска градина (ЦДГ) с интегрирано обучение в "Бояна", където през седмицата живеят и се обучават 40 деца. В почивните дни родителите са задължени да си взимат децата у дома.
Понякога обаче те забравят да ги взимат. Оправдават се с транспортни причини, споделя Васка Найденова, специален педагог.
Тук има тежкоувредени деца, за които на пръв поглед не можете и да предположите, че имат множество тумори, или че са епилептици и аутисти.
До скоро са приемани деца от цялата страна, но от септември ще останат само софийски деца.
"Стана така, че аз не мога, нямам право да приемам деца. Аз имам право само да ги запиша", обяснява Златина Симеонова, директор на 112 ЦДГ с интегрирано обучение - София.
Наесен тази детска градина ще отвори врати за още 80 здрави деца от квартала, но няма да бъде достъпна за увредените, които са довеждани от околните населени места, защото всяка вечер децата трябва да се прибират у дома, както препоръчват всички добри детски психолози.
По правило за децата от провинцията ще се изготвя доклад от комисия към инспектората по райони, а оценката дали детето да учи с ресурсен учител в нормално училище или да посещава помощно училище ще се потвърждава от експертна комисия в МОН и от самия министър.
И докато родители негодуват, че хората от експертната комисия в МОН ще определят съдбата на децата им без дори да са ги виждали, други са доволни, че техните деца няма да са изолирани и ще контактуват със здрави връстници.
Най-важното е тези деца да получават ежедневна специализирана помощ, за да не се превърнат в психически трупове, а да се развиват малко по малко. Така, че да се обслужват сами във времето, което ще преживеят сред нас - здравите.
И не е чудо, че момченце аутист може да чете, защото всеки ден получава обич и внимание.
