Стотици се стекоха на поклонението на Вера Мутафчиева, в църквата "Свети Седмочисленици", в столицата, за да отдадат последна почит и за изкажат съболезнования на близките й. Президентът Първанов също почете паметта й, и заяви, че ще я запомни като изключителен учен, с много тънък усет, за духа на епохата, която изследваше.
Един от нашите най-големите историци - османисти, академик Вера Мутафчиева, завладя широката публика със своите исторически, документални и мемоарни творби. С блестящ, завладяващ стил, с цялото великолепие на българския език, с дълбочина и мъдрост, тя представи в над 50 тома своята интерпретация за възхода и падението на нашата държава.
От "Случаят Джем", през филмите "Непълнолетие" и "Хан Аспарух", до нейните лични "Бивалици", всичко което наследихме от търсещият и дух стана част от най-хубавите ни спомени, направиха мигове от живота ни незабравими и ни показаха историята, толкова истинска и велика, колкото е била.
"За мен Вера Мутафчиева е огромни мозъчни обеми, човешки обеми, а в същото време един толкова кротък човек. Казвам кротък, въпреки 55-56-те книги, които тя е оставила. Сега почти не се говори за литература, а тя нито за секунда не се напъна да покаже коя е.
Близо една година работихме по нейното избрано творчество. За това време Вера, всеки ден, може би по 10 часа, работеше върху книгите си. И всеки звук, всяка буква да знае, че е минала пред очите й. Накрая ми каза: Божано, очите ми изтекоха, но свършихме добра работа", спомня си Божана Апостолова.
И въпреки тежките удари и обиди, които смутното ни време и обърканото ни общество й нанесе, Вера Мутафчиева ще остане в духовната ни история. Защото славата на писателя зависи единствено от вълнението или апатията на поколения безименни хора, които я поставят на изпитание в самотата на своите библиотеки.
