Възможно ли е в България да има църкви от IX век, обявени за паметници на културата, но напълно занемарени и дори опасни за хората? Две църкви в Южна България, които се рушат от повече от 30 години. За тях не се грижи нито светия синод, нито държавата.
Църквата "Св. Тодор" в Бобошево е първата известна кръстовидна еднокуполна църква извън рамките на Константинопол и е обявена за национален паметник на архитектурата. Предполага се, че е изградена още през IX век. 12 века по-късно, обаче тя не само, че е изцяло занемарена, но дори и е опасна за живота на хората, които ежегодно я посещават.
Бойко Боев е познат на бобошевци като човек-емисар. Той от години изучава църквите в България и се бори да съхрани рушащите се такива, като алармира обществеността и институциите. Тази борба за момента, обаче остава борба с вятърни мелници.
"Би било чудесно, ако говорейки за туризъм, ако говорим за това, че ние сме една държава, която има какво да покаже на света, все пак да положим грижи за тези паметници, защото в противен случай можем да показваме само собствената си неспособност да ги съхраним", коментира Боев.
Няколко километра на юг, в благоевградското село Марулево, историята се повтаря. Църквата "Св. Димитър", обявена също за паметник на културата се руши. Вече 25 години в иначе голямото и многолюдно село не е имало венчавки или кръщенета, заради ето това скеле, което стои тук повече от четвърт век и чака някой да се качи на него и да ремонтира църквата. Местният клисар дядо Йордан с мъка си спомня за времето, в което църквата е била в пълния си блясък
Историята учи, че без минало, няма и бъдеще. Ето защо и мечтата на дядо Йордан е църквата да се съхрани и за идните поколения.
