
Президентът Георги Първанов подписа днес указ за обнародване на Закона за отбраната и въоръжените сили.
Новият закон за отбраната и въоръжените сили беше приет от парламента на 29 април. Сред основните нови положения в него са въвеждането на т.нар. интегриран модел на Министерството на отбраната, за който се говори от години и който цели да няма дублиране на функции между политическото и военното ръководство и по-ефективно функциониране на отбранителната система.
В закона е записано, че МО ще се изгражда и функционира като единна централизирана система за осигуряване на отбраната на страната и за ръководство и командване на въоръжените сили в мирно време. МО ще включва централната администрация, Българската армия, военните академии и висшите военни училища, службите "Военна информация" и "Военна полиция".
Според приетите текстове досегашният Генерален щаб на Българската армия ще се казва Щаб на отбраната и ще е в рамките на централната администрация на МО. Началникът на ГЩ става "началник на отбраната", който ще ръководи Българската армия, и ще отговаря пред министъра на отбраната за състоянието и за готовността й за изпълнение на поставените задачи.
Законът съдържа и редица възможности за социални привилегии за военните като безплатни почивки след мисии, допълнителни месечни възнаграждения, ползване на жилища и възможности за придобиването им.
Министърът на отбраната Николай Цонев определя новия закон като изключително модерен. Според Цонев законът дава на военнослужещите две основни неща - сигурност за тях и за техните семейства.
В хода на подготовката на закона, преди няколко месеца президентът Георги Първанов коментира, че интегрираният модел на управление няма алтернатива и ще трябва да се състои, защото трябва да има "олекотяване" в намирането на по-голяма ефективност в работата на администрацията. Държавният глава
тогава критикува някои постановки в закона и дори допусна възможността да наложи вето, ако те останат в същия вид. Основните забележки на президента бяха свързани с възможността "да се сведе до минимум досегашната структура на ГЩ до един апендикс, ненужен придатък", както и за това, че държавният
глава се лишава от някои досегашни ангажименти и функции, и от възможността да получава своевременна информация.
По-късно Николай Цонев уточни, че "редакторските грешки", свързани с правомощията на президента в текстовете на проектозакона са изчистени и са върнати старите текстове.
Държавният глава коментира вчера, че законът за отбраната е преминал през много перипетии и са били отчетени много бележки, направени от професионалните среди. Георги Първанов подчерта, че законът може да бъде солидна основа за по-нататъшното развитие на Българската армия.
Той обаче допълни, че има неща, които трябва да се мислят малко по-внимателно при изпълнението на самия закон. Президентът посочи, че за него е много важно да се осигурят ресурсите, за да могат да се реализират параметрите за мотивацията на военнослужещите.
Същевременно президентът Първанов изрази опасение, че текстовете от новия закон за отбраната, свързани с гражданския контрол върху армията, крият риск от политически контрол. "Що се отнася до гражданския контрол - аз си го представях малко по-различно, не както е заложено сега в закона. Сега е по-скоро политически контрол или крие риска от политически контрол", посочи президентът.
След приемането на закона Николай Цонев каза, че в структурите на ГЩ на БА ще бъдат съкратени между 50 и 60 души, но не генерали.
Началникът на ГЩ на БА ген. Златан Стойков изрази убеждение, че числото 32 000 за числеността на армията ще се съхрани. Той коментира, че с новия закон правомощията на началника на ГЩ са съхранени на 95 процента.